Перевод Анатолий Лисица
Проходит жизнь о, Господи, прости,
Что сердце и душа мои всё те же:
Они поют, как в юности почти,
Как птицы певчие, глаза от счастья смежив.
Зиме, сугробам синим вопреки,
Мечтаю я и радуюсь, как в детстве,
И не пугает слово "!старики",
Я не успела вдоволь наглядеться
На этот мир. Во мне всегда весна:
Я вижу, слышу: лопаются почки,
Из под снегов, очнувшись ото сна,
Стремятся к солнцу нежные листочки.
И ни о чём не хочется тужить.
В душе любовь и радость без границы,
Цветные сны я не могу забыть,
Где я лечу свободная, как птицы.
В свои воспоминания бегу,
Где я с детьми мечтала и любила.
Я и старушкой, кажется, смогу
Лететь, как птица, сердце не остыло.
ГЕНКА БОГДАНОВА
ИСПОВЕД
Господи, животът си отива,
а в мен сърцето, младо и игриво,
трепти все още неспокойно.
В гърдите пее птица пойна.
Напук на кичурите снежни
бликат чувствата ми нежни.
Усмихвам се, обичам и мечтая,
за старостта не искам и да зная.
Край мене пролет триумфира,
животът в пъпките напира,
усмихнатото мъничко кокиче
под жълта шума пак наднича...
И за какво сърцето ми да страда,
когато по душа съм още млада?
Когато цветни сънища сънувам
и с птиците летя и се вълнувам,
в спомените си щастлива тичам,
и чрез децата си отново ще обичам...
Дори да стана немощна старица,
душата ми ще пее като птица.