„ОВЦА”
Олег Владимирович Кочетков (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОВЦАТА
Бляска утринен час
в широти и лица.
Моят дядо за нас
ще заколи овца.
Но не сам, не е лош,
а съседът с мерак
се усмихна, взе нож:
„Става тъй, знам аз как...”
Кой мъник, кой голям,
жалим – всички деца,
пред пролятата там
кръв на тази овца.
Онемял, гледах пак,
сякаш в страшния кът
не вода – от черпак
мойте сълзи текат.
След години разбрах
тази истина зла:
ако гост там не бях,
би живяла овца...
Ударения
ОВЦАТА
Бля́ска у́тринен ча́с
в широти́ и лица́.
Мо́ят дя́до за на́с
ште зако́ли овца́.
Но не са́м, не е ло́ш,
а съсе́дът с мера́к
се усми́хна, взе но́ж:
„Ста́ва тъ́й, зна́м аз ка́к...”
Ко́й мъни́к, ко́й голя́м,
жа́лим – вси́чки деца́,
пред проля́тата та́м
кръ́в на та́зи овца́.
Онемя́л, гле́дах па́к,
ся́каш в стра́шния къ́т
не́ вода́ – от черпа́к
мо́йте съ́лзи тека́т.
След годи́ни разбра́х
та́зи и́стина зла́:
ако го́ст там не бя́х,
би́ живя́ла овца́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Олег Кочетков
ОВЦА
Подкатили чуть свет
К голубому крыльцу.
Беспокойный наш дед –
Сразу резать овцу.
Но не сам, в сердце дрожь,
А сосед был мастак,
Усмехнувшись, взял нож:
„Знамо, я не за так...”
Кто постарше, кто мал,
Жались мы – ребятня,
Когда кровь он смывал
Во дворе у плетня.
Я глядел не дыша,
И мерещилось: тут
Не вода из ковша –
Мои слезы текут.
Я тогда по летам
Понял истину зла –
Не приехать бы нам,
И овца бы жила...
1970 г.
---------------
Руският поет Олег Владимирович Кочетков е роден на 5 януари 1947 г. в гр. Коломна, Московска област. Завършил е Литературния институт в Москва. Първата му публикация е в сп. „Советские профсоюзы” (1972 г.), а първото му литературно представяне е в сп. „Юность” (1974 г.), след което сътрудничи активно на много литературни издания от съветско и постсъветско време. Автор е на стихосбирките „Время настало” (1977 г.), „Травяная дорога” (1978 г.), „Родное лицо” (1983 г.), „Надеждой ранят” (1989 г.), „Покатилась подкова” (1990 г.), „Ныне и присно” (1991 г.), „У слез на отшибе” (1992 г.), „Нету родного печальней” (1993 г.), „Ау, Россия!” (1999 г.) и др.