Днес се навършват 140 години от гибелта на ВАСИЛ ЛЕВСКИ, българският герой, революционер, организатор и вдъхновител на Националното освободително движение в България против турското робство!
ПОКЛОН И ВЕЧНА ПАМЕТ!
ВОЙНИШКА МАЙКА
На сина ми Йордан
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Аз чувам сякаш
първия ти вик родилен...
Във този въздух свят се закълни
и в името на твоята Родина!
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Аз чувам първата ти дума "мамо"
и сякаш нежно знамето трепти
над силното ти рамо.
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
Земята мъжка дума не забравя -
тя помни низък и велик,
а верните прославя.
Тя храни гладните на път,
а жадните пои от извор бистър,
пред смелите издига връх,
страхливците от род отписва.
Кълни се, сине,
вярно се кълни!
И винаги ще имаш вик в гърдите
и нежност за детенце и старик,
и здрава мисъл в бъднините.
На нашата земя са нужни днес
словата клетвени на смели хора.
Кълни се, сине, в майка и във чест
и чуй, вместо земята ти говоря.
Ноември 1983 г.
Солдатская мать
Пeревод: Олга Господинова
Присягу принял ты,
Ты возмужал, сын мой!
В ушах звенит ещ;
Твой крик родильный...
И воздухом святым ты поклянись,
Что будеш смелым ты и сильным!
Присягу принял ты,
Ты возмужал, сын мой!
В ушах еще твой первый лепет „мама”
И у плеча трепещет твоего
Родное наше полковое знамя.
Присягу принял ты,
Ты возмужал, сын мой!
Земля мужицских клятв не забывает,
Всех помнит – с мала до велика,
А верных делу – прославляет.
От голода спасет тех, кто в пути,
От жажды -родниковым элексиром,
А смелых посылая в высь,
Страхливцев отпускает с мирам...
Присягу принял ты,
Ты возмужал, сын мой!
И сердце твое будет биться с пылом,
Неся в себе и нежность и любовь
И мудрость настоящего – в едином.
Земле родной сегодня так нужна
святая клятва смелых и отважных.
Во имя матери и чести ты присягнул!
Пусть мать-Земля гордится новым стражем!