„ПУШКИН, 1999 ГОД”
Геннадий Николаевич Красников (р. 1951 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПУШКИН, 1999 Г.
Звезда над бягаща вълна,
през бурята той вижда всичко –
и непознатата страна,
и тъй познатите брезички.
И вижда – времето тече,
животът в груба е задруга;
не тук сърцето го влече,
очаквал е родина друга.
Уви, пред слънцето – тъма,
а признаците на прогреса
са пир сред чума, в зла земя
долитат новите Дантеси.
При мъките на смъртен кръст
те (зад враждата ни житейска)
целуват род и родна пръст
с целувка юдинска библейска.
Заменят в тягостен залог
светините за финтифлюшки...
Но ние помним: с нас е Пушкин!
Но ние знаем: с нас е Бог!
Ударения
ПУШКИН, 1999 Г.
Звезда́ над бя́гашта вълна́,
през бу́рята той ви́жда вси́чко –
и непозна́тата страна́,
и тъ́й позна́тите брези́чки.
И ви́жда – вре́мето тече́,
живо́тът в гру́ба е задру́га;
не ту́к сърце́то го влече́,
оча́квал е роди́на дру́га.
Уви́, пред слъ́нцето – тъма́,
а при́знаците на прогре́са
са пи́р сред чу́ма, в зла́ земя́
доли́тат но́вите Данте́си.
При мъ́ките на смъ́ртен кръ́ст
те (зад вражда́та ни жите́йска)
целу́ват ро́д и ро́дна пръ́ст
с целу́вка ю́динска библе́йска.
Заме́нят в тя́гостен зало́г
свети́ните за финтифлю́шки...
Но ни́е по́мним: с на́с е Пу́шкин!
Но ни́е зна́ем: с на́с е Бо́г!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Геннадий Красников
ПУШКИН, 1999 ГОД
Как на бегущую волну –
звезда, так он глядит сквозь грозы
на незнакомую страну
и на знакомые березы.
И видит – сколько утекло
здесь, без него, воды и жизни,
нет, сердце некогда влекло
его совсем к иной Отчизне.
Увы, не скрыло солнце – тьмы,
но есть и признаки прогресса:
на новый пир среди чумы
слетелись новые Дантесы.
На муку смертного креста
они – (покуда мы враждуем) –
целуют Родину в уста
библейским страшным поцелуем…
Меняют в худшей из эпох
небесный свет на побрякушки!..
Но мы-то помним: с нами Пушкин!
Но мы-то знаем: с нами Бог!
---------------
Руският поет, публицист, културолог и литературен критик Геннадий Николаевич Красников е роден на 30 август 1951 г. в гр. Новотроицк, Оренбургска област в Южен Урал. Завършил е факултета по журналистика при Московския университет (1974 г.). Работил е като кореспондент в Московска област и като редактор на на алманах „Поэзия”, съсъставител е на антологиите „Русская поэзия. ХХ век” (1999 г.) и „Русская поэзия. ХХI век” (2009 г.). Работи (от 2006 г.) в Литературния институт „Максим Горки”. Лауреат е на редица национални литературни награди. Автор е на книгите „Птичьи светофоры” (1981 г.), „Пока вы любите” (1985 г.), „Крик” (1988 г.), „Не убий!” (1990 г.), „Роковая зацепка за жизнь, или В поисках утраченного Неба” (2002 г.), „Голые глаза” (2002 г.), „Кто с любовью придёт” (2005 г.) и др. Живее в гр. Лобня, Московска област.