Алексей Фатьянов Родина

Красимир Георгиев
„РОДИНА”
Алексей Иванович Фатьянов (1919-1959 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РОДИНА

Хармониката тихичко тъжи,
в прозореца снежинки зимно чукат.
В кюмбето огънче едва жужи,
но никой още не заспива тука.

На улицата вън е късен час,
звездите на небето рой бродират.
В землянката войнишкият ни глас
по дружески до сутринта не спира.

Тук всеки откровен е. На война
с приятели делят се смях и горест.
И тройно скъпи станаха за нас
земите родни, родните простори.

Родината за нас не е страна:
родината – селце обикновено,
родината – брезичка под луна
и бащин дом от детство съкровено.

Хармонико, по-силно зазвъни,
и нека вият западните ветри –
на нас ни светят родни далнини
след хиляди далечни километри.


Ударения
РОДИНА

Хармо́никата ти́хичко тъжи́,
в прозо́реца снежи́нки зи́мно чу́кат.
В кюмбе́то о́гънче едва́ жужи́,
но ни́кой о́ште не заспи́ва ту́ка.

На у́лицата въ́н е къ́сен ча́с,
звезди́те на небе́то ро́й броди́рат.
В земля́нката войни́шкият ни гла́с
по дру́жески до сутринта́ не спи́ра.

Тук все́ки открове́н е. На война́
с прия́тели деля́т се смя́х и го́рест.
И тро́йно скъ́пи ста́наха за на́с
земи́те ро́дни, ро́дните просто́ри.

Роди́ната за на́с не е́ страна́:
роди́ната – селце́ обикнове́но,
роди́ната – брези́чка под луна́
и ба́штин до́м от де́тство съкрове́но.

Хармо́нико, по-си́лно зазвъни́,
и не́ка ви́ят за́падните ве́три –
на на́с ни све́тят ро́дни далнини́
след хи́ляди дале́чни киломе́три.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Фатьянов
РОДИНА

Тоскует потихонечку гармонь,
Зима в окно снежинками стучится.
В печурке еле теплится огонь,
Но что-то всем не спится, не лежится.

На улице уж поздняя пора,
На небе звёзды вышили узоры.
В землянке не смолкают до утра
Солдатские простые разговоры.

Здесь каждый откровенен. На войне
С друзьями делят радости, печали.
Здесь стали как-то дороги втройне
Края родные и родные дали.

Здесь Родину не меряют страной:
Здесь Родина – простая деревушка,
Здесь Родина – берёзка под луной
Да старая отцовская избушка.

Так громче же, гармонь моя, звени,
Пусть воют, плачут западные ветры, –
Нам светят нашей Родины огни
За тысячи далёких километров.

               1944 г.




---------------
Руският поет Алексей Фатянов (Алексей Иванович Фатьянов) е роден на 5 март 1919 г. в с. Малое Петрино, Вязниковски уезд, Владимирска губерния. През 1937 г. е приет в Театралното училище Театъра на Червената армия и често участва в спектакли на актьорската трупа, а през 1940 г. постъпва в Ансамбъла на Орловски военен окръг. Написва десетки песни за Великата отечествена война, станали изключително популярни сред съветската общественост: „Соловьи”, „Где ж ты, мой сад?”, „Первым делом, первым делом самолёты”, „В городском саду играет духовой оркестр”, „Тишина за Рогожской заставой”, „Давно мы дома не были”, „Где же вы теперь, друзья-однополчане?” и мн. др. Автор е на поетичните сборници „Песни советских композиторов на стихи А.Фатьянова” (1948 г.), „Поёт гармонь” (1955 г.), „Песни на стихи Алексея Фатьянова” (1960 г.), „Соловьи” (1960 г.), „Это всё Россия” (1961 г.), „Стихи и песни” (1962 г.) и др. Песни по негови стихове звучат във филмите „Небесный тихоход” (1945 г.), „Большая жизнь. 2-я серия” (1946 г.), „Свадьба с приданым” (1953 г.), „Доброе утро” (1955 г.), „Солдат Иван Бровкин” (1955 г.), „Весна на Заречной улице” (1956 г.), „Без вести пропавший” (1956 г.), „Дом, в котором я живу” (1957 г.), „Иван Бровкин на целине” (1958 г.), „Ваня” (1958 г.), „Улица молодости” (1958 г.), „Очередной рейс” (1958 г.), „Два Фёдора” (1958 г.), „Когда деревья были большими” (1961 г.). Умира на 13 септември 1959 г. в Москва.