Авторизованный перевод с болгарского языка Инессы Соколовой
ПЕСНЯ О ВИНЕ
Зрелые гроздья висят виноградные,
в емких корзинах лежат как янтарь.
Осень прислала денечки отрадные –
мять виноград будем снова, как встарь.
Чан приготовлен, и души настроены.
Сок при брожении станет вином.
Думой о славе вина мы наполнены,
власть от вина – это нежность, любовь.
Любы нам вина, в них солнце лучистое,
в белом и красном есть запах цветов.
Радость в душе поселяется истово,
тайны хранимы от древних времен.
---
ПЕСЕН ЗА ВИНОТО
Мария Шандуркова, България
Есенни гроздове спускат зърната си
в плетени кошници, зрял кехлибар...
Старите българи тъпчат с нозете си
гроздето сочно във кораба стар.
Сок от сърцата им, кръв от душите им –
ражда се виното, тихо кипи...
Връща им славата, силата, ритъма,
вяра раздава и обич крепи.
Вино лъчисто – от слънцето сокове –
бяло, червено – със дъх на цветя,
твойта душа е в извитите мостове,
свързали древното със вечността.
Фото: автор Мария Шандуркова