На Жузе Жорж ЛЕТРИА
Оглушах от мълчания
и възкръснах от викове.
Но те късаха стръвно
моята плът нереална.
Те изцеждаха сокове
от пресъхнали изгреви
и ми връщаха огъня
на изстрадани нощи.
Обгорена отново,
аз се вия сред пламъци
и пак търся напразно
своята огнена диря.
Сред дима и над пепел
сякаш вече съзирам
една нишка нетрайна
тук, от мен към Безкрая.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Оглушило молчание
Но воскресла от крика
Он метался и рвал
Мою плоть нереально.
И с последними соками
Предрассветными бликами
Возвращал моё пламя
Ночами печальными.
Я опять загорелась
Вьюсь как яркое пламя
И напрасно пытаюсь
Здесь свой след не найду
Среди дыма и пепла
Я, увы, понимаю
Всё гниёт, истлевает
Чтобы лечь в борозду…