Сидония Пожарлиева - човекът слънце

Доктор Эф
На португалския посланик ДЕ СИЛВА

Заслужава си ти да живееш,
за да срещнеш днес Човека–Слънце.
Свойта болка скътва в широтата
на безмерната си Доброта.
Всеки поглед-лъч събужда скрити
пролетни копнежи. От твърдта
се надигат белите камбанки
да огреят смръзната земя.
Всяко слово-лъч трепти, разплита
натежали пластове горчивина…
И избухва крехката надежда,
и запяват ручеи в гръдта,
а над тях със Обич се навеждат
свежи клонки с обещание за цвят.
Всяка пъпка става малко слънце.
И изгрява Радост в Божия необъят!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ты уже заслуживаешь жить
Для того чтоб встретить Человека-Солнце
Боль и широту его души
Доброту святого незнакомца.
Каждый взгляд его способен пробудить
Весенние предутренние грёзы
Будут колокольчики цвести
И земля холодная отмёрзнет
Слово-луч осветит расплетёт
Все мои узлы и панихиды
И надежда снова зацветёт
Лишь ручьи расплачутся для виду.
И любовь природа обретёт
Потому что прямо под оконцем
Славно Божьей милостью живёт
В каждой почке маленькое солнце.