„ЧЁРТОВЫ КАЧЕЛИ”
Фёдор Кузьмич Тетерников/Сологуб (1863-1927 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДЯВОЛСКА ЛЮЛКА
Под рошав смърч, раздул се
над шумната река,
люлее дявол люлка
с космата зла ръка.
Люлее и се хили
напред-назад,
напред-назад,
дъската скърца с жили
и клони са протрили
въжето в този ад.
Протяжно скърца, хвърка
дъската в страх и прах,
побъркан дявол хърка,
превива се от смях.
Измъчено се люшкам,
напред-назад,
напред-назад,
притиснат се клатушкам
и крия поглед смръщен
от дявола рогат.
Над смърчова качулка
гугучи гълъб блед:
– Попаднал си на люлка,
люлей се, чорт е с теб!
Под смърча се кандилка,
скимти тълпа, вертеп:
– Попаднал си на люлка,
люлей се, чорт е с теб!
Знам, дяволът ще ръчка
дъската с моя страх
там, докато ме смачка
опасният замах,
и докато въжето
протрие нощ и ден,
и ще пропадне клето
земята ми към мен.
Ще литна горе, после
с чело в земята – трах!
Люлей ме, дявол, още –
все по-високо... Ах!
Ударения
ДЯВОЛСКА ЛЮЛКА
Под ро́шав смъ́рч, разду́л се
над шу́мната река́,
люле́е дя́вол лю́лка
с косма́та зла́ ръка́.
Люле́е и се хи́ли
напре́д-наза́д, напре́д-наза́д,
дъска́та скъ́рца с жи́ли
и кло́ни са протри́ли
въже́то в то́зи а́д.
Протя́жно скъ́рца, хвъ́рка
дъска́та в стра́х и пра́х,
побъ́ркан дя́вол хъ́рка,
преви́ва се от смя́х.
Измъ́чено се лю́шкам,
напре́д-наза́д, напре́д-наза́д,
прити́снат се клату́шкам
и кри́я по́глед смръ́штен
от дя́вола рога́т.
Над смъ́рчова качу́лка
гугу́чи гъ́лъб бле́д:
– Попа́днал си на лю́лка,
люле́й се, чо́рт е с те́б!
Под смъ́рча се канди́лка,
скимти́ тълпа́, верте́п:
– Попа́днал си на лю́лка,
люле́й се, чо́рт е с те́б!
Знам, дя́волът ште ръ́чка
дъска́та с мо́я стра́х
там, докато́ ме сма́чка
опа́сният зама́х,
и докато́ въже́то
протри́е но́шт и де́н,
и ште пропа́дне кле́то
земя́та ми към ме́н.
Ште ли́тна го́ре, по́сле
с чело́ в земя́та – тра́х!
Люле́й ме, дя́вол, о́ште –
все по́-висо́ко... А́х!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Фёдор Сологуб
ЧЁРТОВЫ КАЧЕЛИ
В тени косматой ели,
Над шумною рекой
Качает черт качели
Мохнатою рукой.
Качает и смеется,
Вперед, назад,
Вперед, назад,
Доска скрипит и гнется,
О сук тяжелый трется
Натянутый канат.
Снует с протяжным скрипом
Шатучая доска,
И черт хохочет с хрипом,
Хватаясь за бока.
Держусь, томлюсь, качаюсь,
Вперед, назад,
Вперед, назад,
Хватаюсь и мотаюсь,
И отвести стараюсь
От черта томный взгляд.
Над верхом темной ели
Хохочет голубой:
– Попался на качели,
Качайся, черт с тобой! –
В тени косматой ели
Визжат, кружась гурьбой:
– Попался на качели,
Качайся, черт с тобой! –
Я знаю, черт не бросит
Стремительной доски,
Пока меня не скосит
Грозящий взмах руки,
Пока не перетрется,
Крутяся, конопля,
Пока не подвернется
Ко мне моя земля.
Взлечу я выше ели,
И лбом о землю трах!
Качай же, черт, качели,
Все выше, выше... ах!
1907 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, публицист и преводач Фьодор Сологуб (Фёдор Кузьмич Тетерников) е роден на 17 февруари/1 март 1863 г. в Санкт Петербург. Той е един от видните представители на символизма. Завършил е Петербургския учителски институт. Автор е на стихосбирките „Стихи” – книги І и ІІ (1896 г.), „Собрание стихов (1897-1903)” - книги III и IV (1904 г.), „Родине” (1906 г.), „Змий” (1907 г.), „Пламенный круг” (1908 г.), „Очарования земли” (1914 г.), „Война” (1915 г.), „Алый мак” (1917 г.), „Голубое небо” (1920 г.), „Одна любовь” (1921 г.), „Свирель” (1922 г.), „Чародейная чаша” (1922 г.) „Костёр дорожный” (1922 г.); романите „Тяжёлые сны” (1895 г.), „Мелкий бес” (1905 г.), „Творимая легенда” (1907 г.), „Слаще яда” (1912 г.), „Заклинательница змей” (1921 г.); книгите с разкази „Тени” (1896 г.), „Жало Смерти” (1904 г.), „Книга сказок” (1905 г.), „Политические сказочки” (1906 г.), „Истлевающие личины” (1907 г.), „Книга разлук” (1908 г.), „Книга очарований” (1909 г.), „Ярый год” (1916 г.), „Слепая бабочка”, (1918 г.), „Помнишь, не забудешь” (1918 г.), „Сочтённые дни” (1921 г.); пиесите „Литургия Мне” и „Дар мудрых пчёл” (1906 г.), „Победа Смерти”, „Любви” и „Ванька Ключник и Паж Жеан” (1907 г.), „Ночные пляски” (1908 г.), „Мелкий бес” (1909 г.), „Заложники жизни” (1910 г.), „Мечта-победительница” и „Война и мир” (1912 г.), „Любовь над безднами” и „Проводы” (1914 г.), „Камень, брошенный в воду (Семья Воронцовых)” (1915 г.), „Узор из роз” (1916 г.), „Любовь и верность” (1917 г.), „Дар мудрых пчел” (1918 г.); събрани съчинения в 12 тома (1909-1911 г.), събрани съчинения в 20 тома (1913-1914 г.) и др. Умира на 5 декември 1927 г. в Ленинград.