Мен ми стига, че всичките нощи
със звезди подарени осъмват,
че очите на мойте прозорци
не оставяш за миг да сънуват.
Че със слънчеви устни изгаряш
на страха ми дланта костелива,
че в сърцето ми белег оставяш -
обичта си, за други незрима.
Всеки ден ми е празник безценен.
Няма нужда нарочени дати
да ме гонят с красиви букети.
Мен ми стига дъха, който гали.