„О, ГОВОРИ ХОТЬ ТЫ СО МНОЙ...”
Аполлон Александрович Григорьев (1822-1864 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
О, ГОВОРИ ПОНЕ ТИ С МЕН
О, говори поне ти с мен,
любимо седемструние!
С тъга е пълен моят ден,
нощта такава лунна е!
Ей там една звезда блести
тъй ярко и мъчително,
в сърцето ми реди беди
с лъчите си язвителни.
Защо сърцето ми вини?
Тя знае с туй влияние,
че дългите ми тъжни дни
към нея приковани са...
И дълго моето сърце
с отровна жлъч облято е,
поглъщам мраморно лице
и дъх подигравателен...
Душата цяла нощ теши,
тъгувам, страдам, мятам се...
Ти доизпей ми, довърши
таз песен – недопятата.
Кажи на твоята сестра
слова недоизказани...
Виж: все по-ярко свети тя...
О, пей, желана пламенна!
С теб до зори ще съм пленен
от разговор трогателен...
Ти доизпей поне за мен
таз песен – недопятата!
Ударения
О, ГОВОРИ ПОНЕ ТИ С МЕН
О, говори́ поне́ ти с ме́н,
люби́мо седемстру́ние!
С тъга́ е пъ́лен мо́ят де́н,
ноштта́ така́ва лу́нна е!
Ей та́м една́ звезда́ блести́
тъй я́рко и мъчи́телно,
в сърце́то ми реди́ беди́
с лъчи́те си язви́телни.
Зашто́ сърце́то ми вини́?
Тя зна́е с ту́й влия́ние,
че дъ́лгите ми тъ́жни дни́
към не́я прикова́ни са...
И дъ́лго мо́ето сърце́
с отро́вна жлъ́ч обля́то е,
поглъ́штам мра́морно лице́
и дъ́х подиграва́телен...
Душа́та ця́ла но́шт теши́,
тъгу́вам, стра́дам, мя́там се...
Ти доизпе́й ми, довърши́
таз пе́сен – недопя́тата.
Кажи́ на тво́ята сестра́
слова́ недоизка́зани...
Виж: все́ по-я́рко све́ти тя́...
О, пе́й, жела́на пла́менна!
С теб до зори́ ште съм плене́н
от ра́зговор трога́телен...
Ти доизпе́й поне́ за ме́н
таз пе́сен – недопя́тата!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Аполлон Григорьев
О, ГОВОРИ ХОТЬ ТЫ СО МНОЙ...
О, говори хоть ты со мной,
Подруга семиструнная!
Душа полна такой тоской,
А ночь такая лунная!
Вон там звезда одна горит
Так ярко и мучительно,
Лучами сердце шевелит,
Дразня его язвительно.
Чего от сердца нужно ей?
Ведь знает без того она,
Что к ней тоскою долгих дней
Вся жизнь моя прикована...
И сердце ведает мое,
Отравою облитое,
Что я впивал в себя ее
Дыханье ядовитое...
Я от зари и до зари
Тоскую, мучусь, сетую...
Допой же мне – договори
Ты песню недопетую.
Договори сестры твоей
Все недомолвки странные...
Смотри: звезда горит ярчей...
О, пой, моя желанная!
И до зари готов с тобой
Вести беседу эту я...
Договори лишь мне, допой
Ты песню недопетую!
1857 г.
---------------
Руският поет, преводач, литературен и театрален критик Аполлон Григориев (Аполлон Александрович Григорьев) е роден на 16/28 юли 1822 г. в Москва. Завършил е юридическия факултет при Московския университет. С многобройните си статии и възпоменателни есета за Гогол, Островски, Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Некрасов, Фет и др. е създател на т.нар. органична критика. В лириката си разглежда размислите и страданията на романтичната личност – поетическия цикъл „Борьба” (1857 г.), стиховете-романси „О, говори хоть ты со мной” и „Цыганская венгерка”, стихосбирката „Импровизации странствующего романтика” (1860 г.), поемата-изповед „Вверх по Волге” (1862 г.). Пише и автобиографична проза. Умира на 25 септември/7 октомври 1864 г. в Санкт Петербург.