„КЛАДБИЩЕ ПАРОВОЗОВ”
Николай Николаевич Ушаков (1899-1973 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГРОБИЩЕ ЗА ЛОКОМОТИВИ
Не за любима мавзолей строя,
тържествен дивен залез щом пристигне –
за мен най-тъжна гледка
е това
самотно
гробище локомотивно.
Железните платна едва трептят –
прояжда ги ръжда,
лудешки вятър,
трева израснала е там сред тях,
където пламък е пламтял в душата.
Ще те запомнят –
писа и живя,
но огън и желязо се забравят.
Благодари,
че в жилите се вля
сурова кръв
и медна вклад
остави.
Неистово ликувайки и с гръм,
под светлосива пара в път поели,
тез силни
„С” и „Щ”
летяха към
незабравимите дебаркадери.
В тях златен пламък бяха стремена,
но спря сърцето.
Идвай, минувачо!
Без скръб и плач
благослови сред здрача
стоманените
силни имена.
* „С” и „Щ” („се” и „шча”) – локомотивите за пътнически превоз от серия „С” и локомотивите за товарен превоз от серия „Щ” са функционирали в Русия от 1906 до 1918 г.
* Дебаркадери – плаващи пристани, понтони, речни гари, навесни платформи, гари с навеси.
Ударения
ГРОБИЩЕ ЗА ЛОКОМОТИВИ
Не за люби́ма мавзоле́й строя́,
търже́ствен ди́вен за́лез што́м присти́гне –
за ме́н най-тъ́жна гле́дка е това́
само́тно гро́биште локомоти́вно.
Желе́зните платна́ едва́ трептя́т –
проя́жда ги ръжда́, луде́шки вя́тър,
трева́ изра́снала е та́м сред тя́х,
къде́то пла́мък е пламтя́л в душа́та.
Ште те запо́мнят – пи́са и живя́,
но о́гън и желя́зо се забра́вят.
Благодари́, че в жи́лите се вля́
суро́ва кръ́в и ме́дна вкла́д оста́ви.
Неи́стово лику́вайки и с гръ́м,
под све́тлоси́ва па́ра в пъ́т пое́ли,
тез си́лни „це́” и „шча́” летя́ха къ́м
незабрави́мите дебаркаде́ри.
В тях зла́тен пла́мък бя́ха стремена́,
но спря́ сърце́то. И́двай, минува́чо!
Без скръ́б и пла́ч благослови́ сред здра́ча
стома́нените си́лни имена́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Ушаков
КЛАДБИЩЕ ПАРОВОЗОВ
Не в честь любимой строю мавзолей,
когда закат торжественен и розов, –
мне всех кладбищ
печальней и милей
забытое
кладбище паровозов.
Железные листы дрожат едва –
их точит ржа
и ветер зыблет шалый,
и поросла зеленая трава,
где прежде сердце пламенем дышало.
Тебя запомнят –
ты писал и жил,
но жизнь железа и огня забылась.
Благодари,
что в этой меди жил
крутая кровь
гремела
и дымилась.
Неистово ликуя и свища,
окутываясь паром светло-серым,
они летели,
эти „С”
и „Щ”
к незабываемым дебаркадерам.
В них золотые бились пламена,
но сердце стало.
Подойди, прохожий!
Такой погост
людских погостов строже,
благослови
стальные имена.
1934 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Николай Николаевич Ушаков е роден на 25 май/6 юни 1899 г. в гр. Ростов, Ярославска губерния. Завършил е (1924 г.) юридическия факултет при Киевския институт за народно стопанство. Публикува поезия от 1923 г. Автор е на стихосбирките „Весна Республики” (1927 г.), „Сказанье старых времён” (1931 г.), „Горячий цех” (1933 г.), „Календарь” (1933 г.), „Мир для нас” (1935 г.), „Путешествия” (1940 г.), „Новые путешествия” (1948 г.), „Свежий вечер” (1955 г.), „Веснодворец” (1962 г.), „Теодолит” (1967 г.), „Я рифмы не боюсь глагольной” (1970 г.), „75” (1971 г.), „Мои глаза” (1972 г.), „Мой век” (1973 г.), „Якоря Земли” (1974 г.), „В пути” (1981 г.), „Мастерская” (1983 г.); на книгите с проза и публицистика „Узнаю тебя, жизнь!” (1958 г.), „Повесть быстротекущих лет” (1960 г.), „Вдоль горячего асфальта” (1965 г.), „Состязание в поэзии” (1969 г.) и др. Носител е на високи държавни отличия. Умира на 17 ноември 1973 г. в гр. Киев.