В очите ти въпросите са живи
и бавно догоряват със нощта…
Научих се със теб да съм щастлива,
научих се със тебе да летя.
И няма как различно да се случи –
това небе е вече благослов.
Светът навън навярно пак се учи,
как се осъмва с клетва във любов…
И как в мечти, до лудост премълчани
се ражда път, по-стръмен от преди.
Понякога го плащаме със рани
в които даже залезът кърви…
А той загърбва старите тревоги.
Простил е всички грешки и вини,
щом в погледата ти до безкрайност мога
да отболявам всички тишини…