Стихи о любви и стихи про любовь
„ПЕРВЫЕ СВИДАНИЯ”
Арсений Александрович Тарковский (1907-1989 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЪРВИТЕ СРЕЩИ
На наште срещи всеки миг безценен
празнувахме като богоявление
самички на света. Бе ти крило
на смела птица, в буря бе гребло,
по стълбата с главозамайващ шемет
ме возеше към бъдно и било
през люляка на своите владения
от таз страна на крехкото стъкло.
През нощите даряваше ме с милост,
отваряше олтарните врати
и в тъмнината светеше лениво
голготата на нашите мечти;
събуждах се: „Бъди благословена!” –
изричах дръзко думите свещени,
ти спеше и клепачите ти там
с лазура на безкрайната вселена
докосва люлякът с чаровна длан;
в клепачите ти грее синевата,
покоят сред ръцете се пласти.
В кристалното кълбо реки се мятат,
изригват планини, море блести,
а ти държеше тази сфера щедра –
кристалната, на трона спеше ведро,
бе – Боже справедливи – моя ти!
Пробуди се от сън, преобразила
човешкия ни стар словесен дар,
речта ти бликна, с пълнозвучна сила
изпълнена и смисъла разкрила
на твоя порив, означаващ цар.
Преобрази се всичко земно, даже
нещата прости – кана, стомна, – да,
стоеше между нас като на стража
пред цитадела твърдата вода.
Нас водеха ни радост и беда.
Кънтяха градове като миражи,
от нас строени с чудна лекота;
уханна мента под краката ляга
и птиците край нас по пътя бягат,
и риби се издигат над река,
небето се разгръща и се мята...
А следваше ни устремно съдбата
като побъркан гад с бръснач в ръка.
Ударения
ПЪРВИТЕ СРЕЩИ
На на́ште сре́шти все́ки ми́г безце́нен
празну́вахме като́ богоявле́ние
сами́чки на света́. Бе ти́ крило́
на сме́ла пти́ца, в бу́ря бе́ гребло́,
по стъ́лбата с главозама́йвашт ше́мет
ме во́зеше към бъ́дно и било́
през лю́ляка на сво́ите владе́ния
от та́з страна́ на кре́хкото стъкло́.
През но́штите даря́ваше ме с ми́лост,
отва́ряше олта́рните врати́
и в тъмнина́та све́теше лени́во
голго́тата на на́шите мечти́;
събу́ждах се: „Бъди́ благослове́на!” –
изри́чах дръ́зко ду́мите свеште́ни,
ти спе́ше и клепа́чите ти та́м
с лазу́ра на безкра́йната вселе́на
доко́сва лю́лякът с чаро́вна дла́н;
в клепа́чите ти гре́е синева́та,
поко́ят сред ръце́те се пласти́.
В криста́лното кълбо́ реки́ се мя́тат,
изри́гват планини́, море́ блести́,
а ти́ държе́ше та́зи сфе́ра ште́дра –
криста́лната, на тро́на спе́ше ве́дро,
бе – Бо́же справедли́ви – мо́я ти́!
Пробу́ди се от съ́н, преобрази́ла
чове́шкия ни ста́р слове́сен да́р,
речта́ ти бли́кна, с пълнозву́чна си́ла
изпъ́лнена и сми́съла разкри́ла
на тво́я по́рив, означа́вашт ца́р.
Преобрази́ се вси́чко зе́мно, да́же
нешта́та про́сти – ка́на, сто́мна, – да́,
стое́ше между на́с като на стра́жа
пред цитаде́ла твъ́рдата вода́.
Нас во́деха ни ра́дост и беда́.
Кънтя́ха градове́ като́ мира́жи,
от на́с строе́ни с чу́дна лекота́;
уха́нна ме́нта под крака́та ля́га
и пти́ците край на́с по пъ́тя бя́гат,
и ри́би се изди́гат над река́,
небе́то се разгръ́шта и се мя́та...
А сле́дваше ни у́стремно съдба́та
като́ побъ́ркан га́д с бръсна́ч в ръка́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Арсений Тарковский
ПЕРВЫЕ СВИДАНИЯ
Свиданий наших каждое мгновенье
Мы праздновали, как богоявленье,
Одни на целом свете. Ты была
Смелей и легче птичьего крыла,
По лестнице, как головокруженье,
Через ступень сбегала и вела
Сквозь влажную сирень в свои владенья
С той стороны зеркального стекла.
Когда настала ночь, была мне милость
Дарована, алтарные врата
Отворены, и в темноте светилась
И медленно клонилась нагота,
И, просыпаясь: „Будь благословенна!” –
Я говорил и знал, что дерзновенно
Мое благословенье: ты спала,
И тронуть веки синевой вселенной
К тебе сирень тянулась со стола,
И синевою тронутые веки
Спокойны были, и рука тепла.
А в хрустале пульсировали реки,
Дымились горы, брезжили моря,
И ты держала сферу на ладони
Хрустальную, и ты спала на троне,
И – боже правый! – ты была моя.
Ты пробудилась и преобразила
Вседневный человеческий словарь,
И речь по горло полнозвучной силой
Наполнилась, и слово ты раскрыло
Свой новый смысл и означало царь.
На свете все преобразилось, даже
Простые вещи – таз, кувшин, – когда
Стояла между нами, как на страже,
Слоистая и твердая вода.
Нас повело неведомо куда.
Пред нами расступались, как миражи,
Построенные чудом города,
Сама ложилась мята нам под ноги,
И птицам с нами было по дороге,
И рыбы подымались по реке,
И небо развернулось пред глазами...
Когда судьба по следу шла за нами,
Как сумасшедший с бритвою в руке.
---------------
Руският поет и преводач Арсений Александрович Тарковский е роден на 12/25 юни 1907 г. в Елизаветград, Херсонска губерния. Учил е в Литературния институт и в Московския държавен университет. Бил е сътрудник на в. „Гудок” (1924-1929 г.), от 1933 г. работи във Весъюзното радио, по време на Втората световна война е военен кореспондент на в. „Боевая тревога”, на фронта е тежко ранен и се налага да ампутират крака му. Превежда поезия от източни езици. Поддръжник е на класическия стил в руската поезия. Първата му поетична книга „Перед снегом” излиза през 1962 г., когато е вече на 55 години, след което излизат стихосбирките му „Земле – земное” (1966 г.), „Вестник” (1969 г.), „Волшебные горы” (1978 г.), „Зимний день” (1980 г.), „Избранное” (1982 г.), „Стихи разных лет” (1983 г.), „От юности до старости” (1987 г.), „Быть самим собой” (1987 г.), „Благословенный свет” (1993 г.), „Собрание сочинений” (в три тома, 1991-1993 г.) и др. Умира на 27 май 1989 г. в Москва.