***

Секунда-две и ще се скрий
на слънцето кълбото златно.
Денят уплетен ще се свий.
Но куките ще грабне мракът
и с пухкав мохер, в черен цвят,
сред бримките си ще ни върже.
До онзи миг, когато пак
ухилен Слънчо не надзърне.