„ВЕСЕННИЙ ДЕНЬ”
Игорь Северянин (Игорь Васильевич Лотарев, 1887-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРОЛЕТЕН ДЕН
На скъпия К. М. Фофанов
Денят е пролетен и златен –
градът е в слънце цял обвит!
И пак съм аз: отново млад съм!
Отново влюбен и честит!
Душата пее, сякаш в рая,
на „ти” съм с всички и летя...
Какъв простор! Каква омая!
Какви са песни и цветя!
По-бързо – ямите прескачам!
По-бързо – към полята пак!
Жените с поглед мил закачам!
Дори с врага сега съм драг!
Шумете, пролетни дъбрави!
Расти, трева! Грей, люляк, с мен!
Виновни няма: само прави
сред този ден благословен!
* Литературно-художественный альманах „Иртышъ Омь” № 12, 2014.
Ударения
ПРОЛЕТЕН ДЕН
Деня́т е про́летен и зла́тен –
градъ́т е в слъ́нце ця́л обви́т!
И па́к съм а́з: отно́во мла́д съм!
Отно́во влю́бен и чести́т!
Душа́та пе́е, ся́каш в ра́я,
на „ти́” съм с вси́чки и летя́...
Какъ́в просто́р! Каква́ ома́я!
Какви́ са пе́сни и цветя́!
По-бъ́рзо – я́мите преска́чам!
По-бъ́рзо – към поля́та па́к!
Жени́те с по́глед ми́л зака́чам!
Дори́ с врага́ сега́ съм дра́г!
Шуме́те, про́летни дъбра́ви!
Расти́, трева́! Грей, лю́ляк, с ме́н!
Вино́вни ня́ма: са́мо пра́ви
сред то́зи де́н благослове́н!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Северянин
ВЕСЕННИЙ ДЕНЬ
Дорогому К. М. Фофанову
Весенний день горяч и золот, –
Весь город солнцем ослеплен!
Я снова – я: я снова молод!
Я снова весел и влюблен!
Душа поет и рвется в поле,
Я всех чужих зову на „ты”...
Какой простор! какая воля!
Какие песни и цветы!
Скорей бы – в бричке по ухабам!
Скорей бы – в юные луга!
Смотреть в лицо румяным бабам!
Как друга, целовать врага!
Шумите, вешние дубравы!
Расти, трава! Цвети, сирень!
Виновных нет: все люди правы
В такой благословенный день!
1911 г.
---------------
Руският поет Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв) е роден на 4/16 май 1887 г. в Санкт Петербург. Автор е на стихосбирките „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), на автобиографичния роман в стихове „Колокола собора чувств” (1925 г.), на сборника „Медальоны” (1934 г.), проникнат от любов към родината, на произведенията „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (192 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (роман в стихове, 1922 г.), „Плимутрок” (комедия, 1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Соловей” (1923 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Рояль Леандра” (роман в стихове, 1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.) и др. След 1918 г. е живял в Естония. Умира на 20 декември 1941 г. в Талин.