Валерий Латынин - Хутор Галушкин, Хуторът Галушкин

Дафинка Станева
Донская степь в долине междуречья
Проплешины озер, солончаков.
Напевный говор родниковой речи,
Затерянных в глубинке хуторков.

Какая тишь хрустальная над ними:
Гукни погромче - воздух зазвенит,
И эхо над просторами седыми
Ударится в разбуженный зенит.

У хутора Галушкин  - бор сосновый,
Лебяжий ерик с парой лебедей
И пажити - природная основа
Прекрасного в характере людей.

Ковыль струится по пригорку к базу.
Щекочет ноздри запах чабреца.
Взойдешь на холм, и, сколько видно глазу,
Вбираешь степь без края и конца.

Душа как будто обретает крылья
И начинает радостно летать.
И сердце принимает без усилья
Прихлынувшую Божью благодать!

Хуторът Галушкин

Перевод  с русского языка на болгарский язык: Дафинка Станева

Степ донска в долина на междуречие,
петна от соленища, езера.
Напевен говор с изворно наречие,
селца, изгубени сред буренак.

Какъв покой кристален бди отгоре,
викни по-силно - въздухът звъни.
И ехото над сивите простори
се удря в съживения зенит.

До хутора Галушкин бор виши се,
сред разлив ширен лебеди гнездят.
А от полето твоят дух възвишен,
почерпил сила, тръгва в своя път.

Ковил струи по близката могила,
омайна, мащерката в рай расте.
Изкачваш се. Очите са безсилни
да обозрат прострялата се степ.

Душата сякаш става волнокрила
и литва с радост в тоя необят.
Сърцето ти приема без усилие
нахлуващата свише благодат.