„СЕРГЕЙ ЕСЕНИН”
Пётр Васильевич Орешин (1887-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
Приказка ли, чудо,
или е мираж:
отлетя залудо
дух юначен наш.
Песен се прекърши
в родния безброй.
Ти какво извърши,
синеоки мой?
Отшумя полето,
ливна се река,
руски взор безчетен
в руската тъга.
В снеговете силен
бе и тук, и там;
стих в очите сини
и целувки нам.
Кой ли, къдрокоси,
те зове безспир
славата да носиш
в този земен пир?
Бе ли туй, не бе ли,
аз и сам не знам.
Примката се стеле,
славеят е сам.
Много ми е мъчно,
че далече бях,
примката да сдъвча,
скъпи, не успях!
Викам, кряскам клето,
но при нас не си.
В черен креп портретът
масата краси.
Тих дъждец подема
пролетният бог.
Песенник Есенин,
братко синеок.
Синкава всепесен
в родния всеглас...
Щом е Пушкин есен,
пролет си за нас!
В мислите мъгла е,
в пулса – зъл прибой.
Ти какво направи,
къдроглави мой!
Ударения
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
При́казка ли, чу́до,
или е мира́ж:
отлетя́ залу́до
ду́х юна́чен на́ш.
Пе́сен се прекъ́рши
в ро́дния безбро́й.
Ти́ какво́ извъ́рши,
синео́ки мо́й?
Отшумя́ поле́то,
ли́вна се река́,
ру́ски взо́р безче́тен
в ру́ската тъга́.
В снегове́те си́лен
бе́ и ту́к, и та́м;
сти́х в очи́те си́ни
и целу́вки на́м.
Ко́й ли, къдроко́си,
те зове́ безспи́р
сла́вата да но́сиш
в то́зи зе́мен пи́р?
Бе́ ли ту́й, не бе́ ли,
а́з и са́м не зна́м.
При́мката се сте́ле,
сла́веят е са́м.
Мно́го ми е мъ́чно,
че дале́че бя́х,
при́мката да сдъ́вча,
скъ́пи, не успя́х!
Ви́кам, кря́скам кле́то,
но при на́с не си́.
В че́рен кре́п портре́тът
ма́сата краси́.
Ти́х дъжде́ц поде́ма
про́летният бо́г.
Пе́сенник Есе́нин,
бра́тко синео́к.
Си́нкава всепе́сен
в ро́дния всегла́с...
Што́м е Пу́шкин е́сен,
про́лет си за на́с!
В ми́слите мъгла́ е,
в пу́лса – зъ́л прибо́й.
Ти́ какво́ напра́ви,
къдрогла́ви мо́й!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Орешин
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
Сказка это, чудо ль,
Или это – бред:
Отзвенела удаль
Разудалых лет.
Песня отзвенела
Над родной землей.
Что же ты наделал,
Синеглазый мой?
Отшумело поле,
Пролилась река,
Русское раздолье,
Русская тоска.
Ты играл снегами,
Ты и тут и там
Синими глазами
Улыбался нам.
Кто тебя, кудрявый,
Поманил, позвал?
Пир земной со славой
Ты отпировал.
Было это, нет ли,
Сам не знаю я.
Задушила петля
В роще соловья.
До беды жалею,
Что далеко был
И петлю на шее
Не перекусил!
Кликну, кликну с горя,
А тебя уж нет.
В черном коленкоре
На столе портрет.
Дождичек весенний
Окропил наш сад.
Песенник Есенин,
Синеглазый брат.
Вековая просинь,
Наша сторона...
Если Пушкин – осень,
Ты у нас – весна!
В мыслях потемнело,
Сердце бьет бедой.
Что же ты наделал,
Раскудрявый мой?!
1926 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Пьотър Орешин (Пётр Васильевич Орешин) е роден на 16/28 юли 1887 г. в гр. Аткарс, Саратовска губерния. Първите му творчески успехи са от 1911-1913 г., когато публикува свои творби във в. „Саратовском Листке”, в. „Саратовском вестнике”, сп. „Вестник Европы”, сп. „Заветы” и др. Участва активно в боевете през Първата световна война, като получава ордени за храброст. В голяма част от творчеството си поетизира природата и селския бит, пише на историко-революционни теми. Автор е на книгите „Зарево” (1918 г.), „Красная Русь” (1918 г.), „Дулейка” (1920 г.), „Березка” (1920 г.), „Набат” (1921 г.), „Мы” (1921 г.), „Голод” (1921 г.), „Корявый” (1922 г.), „Алый храм” (1922 г.), „Микула” (1922 г.), „На голодной земле” (1922 г.), „Радуга” (1922 г.), „Человек на льдине” (1923 г.), „Собрание сочинений” (в 4 тома, 1923 г.), „Соломен¬ная плаха” (1924 г.), „Родник” (1927 г.), „Откровенная лира” (1928 г.), „Ничего не было” (1926 г.), „Злая жизнь” (1931 г.), „Под счастливым небом” (1937 г.); след смъртта му излизат неговите книги „Стихотворения и поэмы” (1958 г.), „Повести и рассказы” (1960 г.), „Стихи” (1964 г.), „Избранное” (1968 г.) и др. През 1937 г. е арестуван и обвинен в антинародна дейност, на 15 март 1938 г. е разстрелян от властите. Реабилитиран е посмъртно.