На спомените в здрача мълчалив
потрепва живо пламъче игриво.
Макар животът ни да е горчив,
светлее то засмяно и щастливо.
Какво ли още дава му живец
след толкова години отлетели?
Полъхва като пролетен ветрец
в косите ни, от грижи посивели.
Поглеждам твоите добри очи
и виждам светлината как извира,
как музика в сърцето ти звучи
и отзвук в моето сърце намира.
Щом има обич, има светлина,
дори до най- дълбока старина.