„СУМЕРКИ”
Лев Александрович Мей (1822-1862 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗДРАЧ
Полъх... Полето чернее,
влага над храма се мята,
вее южнякът и вее –
пролет лети: зад стъклата.
Разливът долове гони,
руйва, полето разтриса;
ледено късче се рони,
в пролет снежинка топи се.
Сенки от ъгли надничат,
тъмните сънени сенки
там по стените се стичат,
бързат от мързел да легнат...
Падам в съня като в бездна...
Сенки след сенки – мечтите...
Мисъл в незнайното чезне...
Капят в сърцето сълзите.
Ах, а крилете залудо
наша съдба ако станат,
мисли безсилни да будят,
думи „неволя” да няма.
Ударения
ЗДРАЧ
По́лъх... Поле́то черне́е,
вла́га над хра́ма се мя́та,
ве́е южня́кът и ве́е –
про́лет лети́: зад стъкла́та.
Ра́зливът до́лове го́ни,
ру́йва, поле́то разтри́са;
ле́дено къ́сче се ро́ни,
в про́лет снежи́нка топи́ се.
Се́нки от ъ́гли надни́чат,
тъ́мните съ́нени се́нки
та́м по стени́те се сти́чат,
бъ́рзат от мъ́рзел да ле́гнат...
Па́дам в съня́ като в бе́здна...
Се́нки след се́нки – мечти́те...
Ми́съл в незна́йното че́зне...
Ка́пят в сърце́то сълзи́те.
А́х, а криле́те залу́до
на́ша съдба́ ако ста́нат,
ми́сли безси́лни да бу́дят,
ду́ми „нево́ля” да ня́ма.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лев Мей
СУМЕРКИ
Оттепель... Поле чернеет;
Кровля на церкви обмокла;
Так вот и веет, и веет –
Пахнет весною: сквозь стекла.
С каждою новой ложбинкой
Водополь всё прибывает,
И огранённою льдинкой
Вешняя звёздочка тает.
Тени в углах шевельнулись,
Тёмные, сонные тени,
Вдоль по стенам потянулись,
На пол ложатся от лени...
Сон и меня так и клонит...
Тени за тенями – грёзы...
Дума в неведомом тонет...
На сердце – крупные слёзы.
Ох, если б крылья да крылья,
Если бы доля да доля,
Не было б мысли „бессилья”,
Не было б слова – „неволя”.
---------------
Руският поет, преводач и драматург Лев Александрович Мей е роден на 13/25 февруари 1822 г. в Москва. Завършил е Московския дворянски институт (1831-1836 г.) и Царскоселския лицей (1836-1841 г.). Автор е на лирически стихове, на преводна поезия от Шилер, Хайне, Беранже, Байрон, Мицкевич, Шевченко, Анакреон и др., на историческите драми „Царская невеста” (1849 г.), „Сервилия” и „Псковитянка” (1849-1859 г.), по които са създадени едноименните опери на Римски-Корсаков. Умира на 16/28 май 1862 г. в Санкт Петербург.