Валерий Латынин - Россия, XXI век Русия, XXI век

Дафинка Станева
Уходит в прошлое деревня.
Крестьян сменяют трактора.
И над землею нашей древней
Нависла тяжкая пора.

Тысячелетние устои
Разрушил технократный век.
И стал земли дешевле стоить,
На ней живущий человек.

Он в городах спасенья ищет
От выпавших деревне бед.
А в стылых избах ветры свищут,
Да в пыльных окнах меркнет свет.

Куда ты катишься, Россия?
В чем видишь будущий престиж?
Крестьян под корень подкосила,
Кого на смену им растишь?

Кругом - бомжи и проститутки,
Мздоимцы, коим несть числа.
Зачем над одичаньем жутким
Возводишь в небо купола?

Зачем кресты свои вздымаешь
За подаяния господ
И к покаянью призываешь,
Раздавленный нуждой народ?

Неужто, новый вид обмана
Сусальным золотом блестит
И загнивающие раны
Никто уже не исцелит?

Душа не может верить в это
И разум верить не дает.
Уже оплакана, отпета,
Страна страдает, но живет!

Русия, XXI век

Превод: Дафинка Станева

В историята отминават
селата с тракторни следи.
И над земята с древна слава
надвисва време на беди.

Хилядолетните устои
ги срина технократен век.
В света във времената нови
не струва пукнат грош човек.

В града спасение той дири
от селските си зли беди.
А студ, от вятъра сподирян,
в прашасалите къщи бди.

Къде отиваш ти, Русийо?
И виждаш ли възход, престиж?
Села, от корен покосила,
с какво ли днес ще замениш?

Гъмжат бродяги, проститутки,
а рушветчии - нямат чет.
Защо над дивота, кускута
издигаш куполи навред?

Защо ли кръстове изправяш
за милостиня на Господ?
Да се покае призоваваш
изстрадалия си народ.

Нима и новата измама
с изкуствен блясък ни плени?
Нима загниващите рани
не ще ги никой изцели?

В това не вярва днес душата
Русия, че е свела гръб.
Страна - оплакана, опята,
живее тя, макар и в скръб!