Как копнея аз да се преборя
с бушуващите бури вътре в мен.
Сякаш триста дяволи се гонят
и тровят ми душата ден след ден.
Да избягам, ах, да се промуша,
ако ще през иглени уши,
но в Божиите скути да се сгуша
и да не чувствам грях да ме души.
Най сетне да усетя свободата,
далече да останат злите сили,
да слушам само ромон на вода
и песента на птици лекокрили.
Бог е с мен и той ще ми помогне,
към него е отправен моят зов.
С него, всеки грях ще превъзмогна
и ще възцари в сърцето ми любов.