„КОНЕК-ГОРБУНОК” (ОТРЫВОК)
Пётр Павлович Ершов (1815-1869 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОНЧЕ ГЪРБОКОНЧЕ (ОТКЪС)
Стълбите изкачва в миг
и халката хваща с вик,
на вратата чука гръмко,
покривът ще падне вънка,
огласява цял пазар,
сякаш станал е пожар.
Братята от пейка скокват
и заеквайки го хокат:
„Кой там силно чука-трака?”
„Туй съм аз, Иван глупака!”
Братята врата разгръщат,
те глупака пускат вкъщи
и ругаят го, че, ой,
тъй ги е изплашил той!
Наш Иванчо, без да маха
ни цървули, ни калпака,
до камина спря се той
и разказа тоз герой
нощните си, ой, игрички
за учудване на всички:
„Значи, цяла нощ не спах
и в небе звезди броях;
в месечината залисан,
скоро бях от нещо слисан.
Дявол срещнах за беда,
бе с мустаци и с брада,
с мутра бе на котка дива
и с очи – паници криви!
Той опашка развилня
и зърното разпиля.
Аз, нали не се шегувам,
в миг го яхнах – да мирува.
Дърпа се, подскача с вой,
по глава ме тряска той,
но и аз не падам лесно,
чуй, държах го като в преса.
Би се, бе свиреп дори,
но накрая се смири:
„Пожали, не ме пустосвай
и година цяла после
обещавам да съм благ
с православния ви бряг!”
Чуй, без много да се мая,
му повярвах най-накрая...”
Тука разказвачът спря,
вля прозявка и заспа.
Братята не се сдържаха
и високо се разсмяха,
запревиваха се чак
с разказа на тоз глупак.
И самият старец дълго
се кикотеше до сълзи,
въпреки че буен смях
май за старците е грях...
Ударения
КОНЧЕ ГЪРБОКОНЧЕ (ОТКЪС)
Стъ́лбите изка́чва в ми́г
и халка́та хва́шта с ви́к,
на врата́та чу́ка гръ́мко,
по́кривът ште па́дне въ́нка,
оглася́ва ця́л паза́р,
ся́каш ста́нал е пожа́р.
Бра́тята от пе́йка ско́кват
и зае́квайки го хо́кат:
„Ко́й там си́лно чу́ка-тра́ка?”
„Ту́й съм а́з, Ива́н глупа́ка!”
Бра́тята врата́ разгръ́штат,
те́ глупа́ка пу́скат вкъ́шти
и руга́ят го, че, о́й,
тъ́й ги е изпла́шил то́й!
На́ш Ива́нчо, бе́з да ма́ха
ни́ църву́ли, ни́ калпа́ка,
до ками́на спря́ се то́й
и разка́за то́з геро́й
но́штните си, о́й, игри́чки
за учу́дване на вси́чки:
„Зна́чи, ця́ла но́шт не спа́х
и в небе́ звезди́ броя́х;
в месечи́ната зали́сан,
ско́ро бя́х от не́што сли́сан.
Дя́вол сре́штнах за беда́,
бе́ с муста́ци и с брада́,
с му́тра бе́ на ко́тка ди́ва
и с очи́ – пани́ци кри́ви!
То́й опа́шка развилня́
и зърно́то разпиля́.
А́з, нали́ не се́ шегу́вам,
в ми́г го я́хнах – да миру́ва.
Дъ́рпа се, подска́ча с во́й,
по глава́ ме тря́ска то́й,
но и а́з не па́дам ле́сно,
чу́й, държа́х го като в пре́са.
Би́ се, бе́ свире́п дори́,
но накра́я се смири́:
„Пожали́, не ме́ пусто́свай
и годи́на ця́ла по́сле
обешта́вам да съм бла́г
с правосла́вния ви бря́г!”
Чу́й, без мно́го да се ма́я,
му повя́рвах на́й-накра́я...”
Ту́ка разказва́чът спря́,
вля́ прозя́вка и заспа́.
Бра́тята не се́ сдържа́ха
и висо́ко се разсмя́ха,
запреви́ваха се ча́к
с ра́зказа на то́з глупа́к.
И сами́ят ста́рец дъ́лго
се кико́теше до съ́лзи,
въ́преки че бу́ен смя́х
ма́й за ста́рците е гря́х...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Ершов
КОНЕК-ГОРБУНОК (ОТРЫВОК)
Вот он всходит на крыльцо,
Вот хватает за кольцо,
Что есть силы в дверь стучится,
Чуть что кровля не валится,
И кричит на весь базар,
Словно сделался пожар.
Братья с лавок поскакали,
Заикаяся вскричали:
„Кто стучится сильно так?” –
„Это я, Иван-дурак!”
Братья двери отворили,
Дурака в избу впустили
И давай его ругать, –
Как он смел их так пугать!
А Иван наш, не снимая
Ни лаптей, ни малахая,
Отправляется на печь
И ведет оттуда речь
Про ночное похожденье,
Всем ушам на удивленье:
„Всю я ноченьку не спал,
Звезды на небе считал;
Месяц, ровно, тоже светил, –
Я порядком не приметил.
Вдруг приходит дьявол сам,
С бородою и с усам;
Рожа словно как у кошки,
А глаза-то-что те плошки!
Вот и стал тот черт скакать
И зерно хвостом сбивать.
Я шутить ведь не умею –
И вскочи ему на шею.
Уж таскал же он, таскал,
Чуть башки мне не сломал,
Но и я ведь сам не промах,
Слышь, держал его как в жомах.
Бился, бился мой хитрец
И взмолился наконец:
„Не губи меня со света!
Целый год тебе за это
Обещаюсь смирно жить,
Православных не мутить”.
Я, слышь, слов-то не померил,
Да чертенку и поверил”.
Тут рассказчик замолчал,
Позевнул и задремал.
Братья, сколько ни серчали,
Не смогли – захохотали,
Ухватившись под бока,
Над рассказом дурака.
Сам старик не мог сдержаться,
Чтоб до слез не посмеяться,
Хоть смеяться – так оно
Старикам уж и грешно.
---------------
Руският поет, писател и драматург Пьотр Ершов (Пётр Павлович Ершов) е роден на 22 февруари/6 март 1815 г. в с. Безруково, Тоболска губерния. Завършил е философско-юридическия факултет на Петербургския университет (1831-1835 г.). Работил е като учител, инспектор и директор на гимназия, основател е на групи за любителски театър. Автор е на пиесите „Сельский праздник”, „Суворов и станционный смотритель”, „Якутские божки”, „Черепослов”, на цикъла повести „Осенние вечера” и др. Белетристичното му наследство не е добре проучено. Когато написва своето най-значително произведение – поетичната приказка „Конче-гърбоконче” („Конёк-Горбунок”), той е едва 19-годишен. Творбата му е отпечатана в поредицата „Библиотеке для чтения”, а също и като отделно издание през 1834 г. и получава висока оценка от Пьотр Плетньов, Василий Жуковски, Александър Пушкин и интелектуалния елит на времето. Умира на 18/30 август 1869 г. в гр. Тоболск.