Константин Ваншенкин Алёша Альоша

Красимир Георгиев
„АЛЁША”
Константин Яковлевич Ваншенкин (1925-2012 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЛЬОША

В полето белее ли още,
белее ли още,
в полето белее ли още
снежец, или лее порой,
стои над тепето Альоша,
Альоша, Альоша,
стои над тепето Альоша –
в България руски герой.

В сърцето за мъка обречен,
за мъка обречен,
в сърцето за мъка обречен
на битка в оловния смут,
бе с каменна куртка облечен,
бе с камък облечен,
бе с каменна куртка облечен,
с гранитни ботуши обут.

Под бремето страшно и лошо,
под бремето лошо,
под бремето страшно и лошо –
младежи безименни с чест;
и ето, че този Альоша,
Альоша, Альоша,
и ето, че този Альоша
познава България днес.

С покой долините го мамят,
с покоя го мамят,
с покой долините го мамят,
но няма да тръгне на път.
Цветя за момичета няма,
момичета само,
цветя за момичета няма –
те него с цветя ще дарят.

Войникът е слънце и вятър –
и слънце, и вятър,
войникът е слънце и вятър,
звезда над града е изгрял,
вовек часови в свободата,
звезда в свободата,
вовек часови в свободата,
той винаги там е стоял.

В полето белее ли още,
белее ли още,
в полето белее ли още
снежец, или лее порой,
стои над тепето Альоша,
Альоша, Альоша,
стои над тепето Альоша –
в България руски герой.


Ударения
АЛЬОША

В поле́то беле́е ли о́ште,
беле́е ли о́ште,
в поле́то беле́е ли о́ште
снеже́ц, или ле́е поро́й,
стои́ над тепе́то Альо́ша,
Альо́ша, Альо́ша,
стои́ над тепе́то Альо́ша –
в Бълга́рия ру́ски геро́й.

В сърце́то за мъ́ка обре́чен,
за мъ́ка обре́чен,
в сърце́то за мъ́ка обре́чен
на би́тка в оло́вния сму́т,
бе с ка́менна ку́ртка обле́чен,
бе с ка́мък обле́чен,
бе с ка́менна ку́ртка обле́чен,
с грани́тни боту́ши обу́т.

Под бре́мето стра́шно и ло́шо,
под бре́мето ло́шо,
под бре́мето стра́шно и ло́шо –
младе́жи бези́менни с че́ст;
и е́то, че то́зи Альо́ша,
Альо́ша, Альо́ша,
и е́то, че то́зи Альо́ша
позна́ва Бълга́рия дне́с.

С поко́й долини́те го ма́мят,
с поко́я го ма́мят,
с поко́й долини́те го ма́мят,
но ня́ма да тръ́гне на пъ́т.
Цветя́ за моми́чета ня́ма,
моми́чета са́мо,
цветя́ за моми́чета ня́ма –
те не́го с цветя́ ште даря́т.

Войни́кът е слъ́нце и вя́тър –
и слъ́нце, и вя́тър,
войни́кът е слъ́нце и вя́тър,
звезда́ над града́ е изгря́л,
вове́к часови́ в свобода́та,
звезда́ в свобода́та,
вове́к часови́ в свобода́та,
той ви́наги та́м е стоя́л.

В поле́то беле́е ли о́ште,
беле́е ли о́ште,
в поле́то беле́е ли о́ште
снеже́ц, или ле́е поро́й,
стои́ над тепе́то Альо́ша,
Альо́ша, Альо́ша,
стои́ над тепе́то Альо́ша –
в Бълга́рия ру́ски геро́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Ваншенкин
АЛЁША

Белеет ли в поле пороша,
Пороша, пороша,
Белеет ли в поле пороша
Иль гулкие ливни шумят,
Стоит над горою Алёша,
Алёша, Алёша,
Стоит над горою Алёша –
Болгарии русский солдат.

А сердцу по-прежнему горько,
По-прежнему горько,
А сердцу по-прежнему горько,
Что после свинцовой пурги
Из камня его гимнастёрка,
Его гимнастёрка,
Из камня его гимнастёрка,
Из камня его сапоги.

Немало под страшною ношей,
Под страшною ношей,
Немало под страшною ношей
Легло безымянных парней.
Но то, что вот этот – Алёша,
Алёша, Алёша,
Но то, что вот этот – Алёша,
Известно Болгарии всей.

К долинам, покоем объятым,
Покоем объятым,
К долинам, покоем объятым
Ему не сойти с высоты.
Цветов он не дарит девчатам,
Девчатам, девчатам,
Цветов он не дарит девчатам –
Они ему дарят цветы.

Привычный, как солнце, как ветер,
Как солнце, как ветер,
Привычный, как солнце как ветер,
Как в небе вечернем звезда,
Стоит он над городом этим,
Над городом этим,
Как будто над городом этим
Вот так и стоял он всегда.

Белеет ли в поле пороша,
Пороша, пороша,
Белеет ли в поле пороша
Иль гулкие ливни шумят,
Стоит над горою Алёша,
Алёша, Алёша,
Стоит над горою Алёша –
Болгарии русский солдат.




---------------
Руският поет Константин Яковлевич Ваншенкин е роден на 17 декември 1925 г. в Москва. Завършил е Литературния институт в Москва. Автор е на стихосбирките „Песня о часовых” (1951 г.), „Надпись на книге” (1960 г.), „Окна” (1962 г.), „Армейская юность” (1964 г.), „Другу” (1965 г.), „Соловьиный коридор” (1967 г.), „Избранное” (1969 г.), „Прикосновение” (1972 г.), „Характер” (1973 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1975 г.), „Дорожный знак” (1977 г.), Лица и голоса” (1978 г.), „Десятилетье” (1980 г.), „Поздние яблоки” (1980 г.), „Ветка” (1981 г.), „Рассказ о потерянном фотоальбоме” (1982 г.), „Жизнь человека” (1983 г.), „Собрание сочинений” (в три тома, 1983-1984 г.), „Его опасные пасы” (1984 г.), „Графин с петухом” (1985 г.), „Далёкий свет” (1985 г.), „Поиски себя: Воспоминания, заметки, записи” (1985 г.), „Зимняя дорога” (1986 г.), „Жизнь человека” (1988 г.), „Любовь по переписке” (1988 г.), „Еще одно десятилетье. Лирика” (1990 г.), „Писательский клуб” (1998 г.), „Женщина за стеной” (2003 г.), „Поступок” (2005 г.), „Шёпот. Интимная лирика” (2008 г.), „Фронтовая лирика” (2010 г.), „Вернувшийся” (2010 г.) и др. От книгите му с проза най-известни са „Армейская юность” (1960 г.), „Авдюшин и Егорычев” (1962 г.), „Большие пожары” (1964 г.), „Графин с петухом” (1968 г.). Автор е на текстовете на редица популярни песни като „Я люблю тебя, жизнь”, „Алёша”, „Вальс расставания” и мн. др. Умира на 15 декември 2012 г. в Москва.