Научно-фантастичен разказ
Поредната летателна машина кацна на покрива на централния корпус. Приемащият блок чакаше в готовност. Винтолетът освободи личния модул и механичните ръце го пренесоха до входа на транспортния тунел. Два други модула току-що бяха потънали в гърлата на тунелите и винтолетите на собствениците им се издигаха. Няколко машини кръжаха във въздуха над небостъргача и изчакваха ред. Дълбоко долу се ширеше зеленината на кинематографския комплекс, преминаваща в синьото на океана. Поредният модул бе изпратен и след броени секунди автоматиката го позиционира в обширното фоайе пред заседателната зала. Вратичката на прозрачната черупка се плъзна и от модула излезе възрастен мъж с официален костюм – още един от членовете на Борда на собствениците. От транспортните тунели един след друг изскачаха модули. Членовете на Борда заемаха местата си. До началото на заседанието оставаха няколко минути...
– Уважаеми членове на Борда – започна председателят на Кинематографската корпорация Стивън Шилегар. – В нашите досегашни доклади и видеоконферентни съвещания ние ви информирахме за възникналите проблеми и вие одобрихте предложените мерки. Някои от вас изразиха резерви и несъгласие, но решенията бяха взети по установения ред, в съответствие с устава на компанията. Вие пожелахте да проведем съвещание на място и лично да наблюдавате процедурата за решаване на проблема. Присъствието ви тук е чест за нашата компания…
– Хайде стига празни приказки! – прекъсна го масивен мъж. – Не съм инвестирал стотици милиони, за да гледам как компанията се срива!
– Предоставям думата на г-н Стоун, директор на стратегическия отдел... – набързо завърши приветственото си слово Шилегар и седна на мястото си.
– Във връзка с прекратеното производство – започна Стоун без много церемонии – така или иначе, докато не се изясни ситуацията, нито може да се продава, нито да се произвежда. Каквито и да са загубите от спирането на продажби или загубата на време за правене на нови филми, това въобще не е съществено. Господа, ние сме монополисти в производството на мнемофилми, единствен кинематографски производител. За компания като нашата временните загуби са без значение. Компанията ни е създадена, за да съществува столетия напред, тя е основен стълб на държавата. За какви загуби говорим!
– Загубите винаги са проблем! – подскочи масивният мъж. – Този въпрос е принципен! Може би искате да ни стане навик да правим инциденти и да предизвикваме паника и хаос? Всяко прекъсване и забавяне е опасно. Искате да предизвикаме южняците и да започне конфликт ли? Само това липсва!
– Точно така, г-н Хислер – съгласи се Стоун, – но проблемът е много по-сериозен от няколкото милиарда, с които правителството може да прекъсне редовното напомпване на банковите сметки на компанията или които ще загубим от продажбите в Южното полукълбо. Да, търговската ни мрежа в Южните съединени щати в момента бездейства, а правителството им няма да ни преведе и цент, докато не възобновим захранването с нови продукти. Най-много да им докараме някои бунтове, но това, разбира се, няма да срине империята им. Въпросът сега въобще не е в печалбата или в загубата на пари, а в опасността от подронването на доверието сред клиентите ни в перспектива, в опасния прецедент. Защото нашата компания е основен фактор за сигурността, за стабилността и въобще за държавността...
– И вие, ако няколко дни не можете да излезете от мнемофилма и се наложи да ви поставят на изкуствено хранене, ще загубите доверие в компанията и въобще в цялата ни кинематографска технология в днешно време! – отново го прекъсна Хислер. – Хайде стига с увертюрите!
– И така – продължи Стоун, – ето какво е положението. В момента пристигат експерти от президентството, натоварени с решаването на проблема. Можете лично да наблюдавате по-нататъшните действия, а ако междувременно имате конструктивни предложения – моля!
– Защо бе допусната тази истерия в медиите? – обади се някой от залата.
– Господа, слухът се разнесе от уста на уста за броени минути. Като се има предвид какво е мястото на мнемографията в днешното общество и колко е важно гледането на филми за простолюдието, беше неизбежно. Да се надяваме, че експертите от Отдела за координиране ще решат бързо проблема, защото в противен случай...
– Трябваше ли да бъдат спрени продажбите и производството? – обади се белокосо старче с гърбав нос и с вид на кукумявка. Гледаше със замъглен поглед, май току-що се бе събудил от поредната си дрямка. – Да не сринем целия бизнес заради някакви случайни къси съединения или каквото се е случило там…
– Г-н Зандер, за нашия имидж бе най-добре да обявим временно прекъсване и изтегляне на въпросните продукти... – търпеливо повтори Стоун. – Разбира се, създалата се паника ще корозира доверието, но ще отмине. Хората бързо забравят, а и в днешно време без нашите продукти въобще как биха могли да живеят! Въпросът е първо да освободим от сеанс всички пострадали. В момента тълпата е втренчила поглед в нас. Не случайно Президентът ни изпрати неговите хора. Впрочем, те току-що пристигнаха и имате възможност пряко да наблюдавате техните действия.
Стоун натисна един бутон на часовника си и двадесетметровата стена се превърна в екран – сякаш стана прозрачна. В дълбочина се разкриха помещения и коридори.
– Не е нужно да ви обяснявам до какви социални сътресения ще се стигне, ако веднага не решим проблема...
***
В една от учебните зали на Кинематографската корпорация сканираха мозъците на кандидати за мнеморежисьори. Кандидат-авторите лежаха в удобни кресла, а на екран пред очите им се сменяха всякакви изображения. Фината апаратура отчиташе електромагнитната реакция на мозъците им и съставяше подробна карта. Когато тази подготовка завърши, мнемоавторите ще могат да измислят и визуализират в ума си множество филми, а апаратурата ще идентифицира постъпващите импулси в съответствие с персоналната мозъчна карта и ще записва филмите. После мнеморежисьорите ще имат възможност да разместят или да допълнят някои части.
По коридора крачеха четирима мъже с черни униформи и обемисти куфарчета в ръце. Те хвърляха безразлични погледи през остъклените стени към кандидат-мнеморежисьорите, сякаш всичко това наоколо отдавна им е добре познато.
През годината 2100 в Съединените щати на северното полукълбо престанаха да правят архаичните кинофилми и ги замениха с мнемофилми. Простолюдието, което по цял ден опъваше каиша и вечер се прибираше в тесните си стаички в сивите общежития на гетата, разполагаше с големия дар от държавата – почти безплатната възможност да изживява различни мнемофилми, които щедро се раздаваха от правителството. Потапянето във фантазиите и в сънищата на други хора бе очакваният сладък завършек на всеки ден от техния живот.
***
Няколко часа по-рано президентът на Съединените щати на северното полукълбо прие в кабинета си шефа на суперсекретния Отдел за координация между Разузнавателното управление и Федералното бюро.
– Джони – каза президентът на началника на отдела, който се отчиташе пряко единствено на държавния глава, – тия от корпорацията за филмите нещо са сгафили и са закъсали. Без нас май няма да се справят. Вижте там какво става и гледайте да ги оправите, без да им обяснявате много.
След като си поговори с председателя на корпорацията, Джони Дилони извика заместника си и трима от експертите в експерименталния отдел:
– На онези от кинокомпанията май им е влязъл вирус. Няколко работници са останали във филмите и не могат да излязат от сеанса. Президентът каза да ги оправим. Няма какво да ви обяснявам повече. Ясно е, че е първостепенен въпрос на националната сигурност. Ако им прекъснем наркотика на мнемофилмите, утре може да получат душевен вакуум и да излязат на улиците за бунтове.
***
На площада пред кинематографията се бе събрала многобройна тълпа. Гледаха към широк екран, висящ на фасадата на една сграда. По новините предаваха интервю с няколко специалисти, които коментираха принципа на мнемографията, предимствата на съвременната кинематография, инцидентите и временното преустановяване на доставките на нови мнемофилми.
„Кинофилми по старите традиционни начини отдавна сме престанали да правим! – обясняваше ведро водещият. – Както всички знаем, онова древно кинопроизводство бе толкова безсмислено скъпо, бавно, трудоемко и с толкова ограничени възможности, че отдавна е загубено всякакво желание да се правят филми по оня допотопен начин. Кой в днешно време ще се занимава с елементарни визуални ефекти и всякакви подобни примитивни действия…”
В тълпата се надигаше вълна от ропот.
„Отдавна е известно, че определени хора притежават по-голяма способност да визуализират, други имат дарбата за разнообразни сънища. С гениалната технология, създадена от нашето правителство, на почтените граждани на нашата велика държава бе предоставен най-големият подарък. Почти безплатната възможност за прекрасен живот и за постоянни приключения! Всеки наш честен труженик, достойно има правото…”
***
Четиримата от Отдела за координиране прегледаха набързо екранните версии на проблемните филми и разпитаха техните мнемоавтори. Разгледаха някои от операциите на централната компютърна база. Не им трябваше много. Положението беше ясно.
Още преди да дойдат и да видят ситуацията на място, те знаеха какво биха могли да направят. Вариантите за действие не бяха много, но само те знаеха това.
– Този вирус е фактор на пробив на неидентифицирани елементи от нивото на подсъзнанието на мнемоавторите. Досега винаги са се сканирали само повърхността на активното съзнание и горният слой на сънищата.
– Така нареченият океан на мътните елементи, който досега оставаше недокоснат!
– Проблемът в случая не е индивидуален, не се дължи на специфично качество или недостатък на конкретен автор.
Експертите се разбираха с половин фраза.
– Всички имаме такива елементи във вътрешните пластове на съзнанието.
– Вирусите са влезли едновременно в няколко филма, правени от различни мнемоавтори.
– Сканирани са фактори от дъното на мозъците им, от вътрешността на съзнанието. И са минали в продуктите през компютъра! Сещате ли се какво означава това!
– Ясно е, че проблемът е свързан със софтуера на компютъра. Ще трябва цялата програма да се изтрие и компютърната им база да се препрограмира и преинсталира.
– Досега смятахме, че е технически невъзможно… Или поне с наличната ни технология.
– Щом като компютърът им е вкарал фактори от подсъзнанието на някои от авторите, значи сканирането принципно може да стига и до по-долните нива. Това може да означава възможност за цялостно сканиране и…
– Ще се наложи да се програмира изцяло нова база. А тази ще ни трябва…
– Тук май се оформя нещо съвсем ново…
Експертите от Отдела стигнаха до импровизираната клиника, в която бяха докарани всички пострадали работници.
Заместник-началникът на Отдела за координиране се обърна към председателя на Кинематографската корпорацията Стивън Шилегар, който бе изоставил Борда и бе дошъл да ги посрещне:
– Нашата задача е да събудим вашите пиленца. Нали така? Оттам нататък вие си поемате работата. Очевидно ще трябва да се препрограмира и преинсталира цялата ви компютърна база.
– Хм, как така? – сепна се Председателят. – Това ще означава да блокираме работата и продажбите за дни наред!
– За дни наред ли? За колкото е необходимо! Няма друг начин... – категоричният тон на заместник-началника показваше, че не изпитва и следа от съмнение. – Вашият компютър е започнал да вади елементи от тъмните нива на подсъзнанието на мнемоавторите без тяхното активно участие и съгласие. Тези елементи задържат клиентите ви в сеанса и очевидно влизат в конфликт с тях. Всъщност, нали проследихте разговорите с мнемоавторите на тези филми? Те нямат представа какво е станало. Огледахме внимателно екранните версии на филмите им. Ясно е кои са новите субекти. Напълно са им непознати, не знаят какво представляват, макар че са излезли от собственото им съзнание! Мнемоавторите въобще не са ги включвали във филмите си, а действието около тях на екранната версия започва да се замъглява и после излиза бяло поле… Това е! Ще ви трябва подменяне на апаратурата с изцяло нова компютърна база. Въпрос на национална сигурност! Тази тук е компрометирала технологията на кинопроизводството. Вашата корпорация създаде много опасна политическа ситуация. Въобще, създавате риск за международната стабилност!
Докато заместник-началникът говореше на председателя, тримата експерти отключиха шифрованите ключалки на своите куфарчета.
Председателят бе напълно объркан.
– А по какъв начин смятате да освободите нашите клиенти от сеанса? – плахо попита той.
Експертите се спогледаха. Все още не отваряха чантите с апаратурата.
– Е, това вече пряко не ви засяга! – заяви заместник-началникът. – Хайде, сега всички от корпорацията излезте навън и ни оставете за пет минути. Ако обичате.
– Но моля ви! – запротестира председателят, но заместник-началникът го хвана под ръка и го поведе насила към изхода на залата. След него излязоха и другите служители на компанията.
Преди да затвори вратата след тях, заместник-началникът подхвърли:
– И да знаете, че няма гаранции! Събуждането на пиленцата може да се окаже за някои от тях с фатален изход! И за това пак ще сте виновни вие – корпорацията!
Тримата експерти бързо обходиха видеокамерите по стените на залата и ги блокираха. Включиха и екраниращ излъчвател.
Апаратурата, с която разполагаха в Отдела за координиране, се използваше при специфични случаи. Беше в дълбока секретност. Никога не бе публично коментирана. Малцина знаеха какъв е принципът, заложен в нея от създателите на мнемографията.
***
Един от секторите на стената-екран в заседателната зала помръкна. Членовете на Борда на собствениците се спогледаха. Бяха изчезнали всички картини от помещението с леглата и с експертите от президентството.
– Какво е това нахалство! – викна някой от членовете на Борда. – Защо скрихте залата?
Научният директор Косинер се опита да разредри напрежението:
– Уважаеми господа, в тази неприятна ситуация има и едно изключително обстоятелство... – започна внимателно той.
– Нима! – сряза го Хислер.
– За първи път се появява теоретичната възможност за цялостно сканиране и презаписване на човешкия мозък! Досега мислехме, че по-надолу от повърхността на съзнанието не може да се достига. Но за да се прекопира и пресъздаде човешката личност, не е достатъчно да сканираш само горния слой. Трябва да навлезеш в дълбочина...
Косинер се запъна, чудеше се как да обясни на Борда научните аспекти. Повечето членове имаха само общ поглед върху детайлите и се интересуваха предимно от общата стратегия.
– Ще потърсим следи в компютърната база. Възможно е в софтуера на компанията да са се натрупали случайни грешки, което да е довело до промяна в процеса – нещо като генетичните мутации, създали нови видове. Ако разрешите да замразим дейността за определено време и да потърсим следите и елементите, ще се опитаме да създадем една съвсем нова технология, която...
– Да замразим за определено време! – подскочи отново Зандер. – И каква ще е целта на това поредно спиране на производството! Колко милиарда загуба искате да натрупате! И за какво всъщност? Ще създаваме продукти с тъмните страни на човешкото подсъзнание?
– Не, уважаеми господине! – отвърна раздразнено Косинер. – Целта е нашето и вашето безсмъртие! Пълното сканиране на човешкото съзнание и неговото прехвърляне на външен носител! Една отдавнашна мечта за безсмъртие...
***
Експертите от Отдела за координиране бяха използвали многократно своята технология. Използваха я например, когато на опасни терористи, барикадирали се със заложници, трябва да се изпрати електромагнитен импулс с определена доминираща мисъл и усещане. Електромагнитна заповед. „Не мога да издържам повече тук, трябва да изляза навън!” Или: „Незабавно пускане на всички заложници!” Или: „Застрелвам се в главата!” С тази технология се решаваха много сложни ситуации, а престъпниците така и не успяваха да разберат какво се е случило. После им изстрелваха заповед: „Забравям последните десет минути!” Комплекси от елементарни доминиращи мисли бяха записани преди време с цел въздействие и манипулиране на съзнанието при определени обстоятелства. Елементарни, но мощни и силно доминиращи мисли. Въобще, възможностите бяха големи. От бързо развързване на езика до блокиране на мозъчната дейност. Имаше и случаи, когато с тази технология бяха помогнали и на изпаднали в затруднение при бедствия или инциденти – когато се налагаше мощен стимул на волята на човека, за да преодолее препятствие и да спаси живота си или живота на други. Естествено, това се правеше само за представители на висшата ръководна класа на Съединените щати на северното полукълбо. С масата опърпани работници кой ще се занимава! На тях им стигаше да гледат всеки ден филмите и да сънуват със сънищата на мнемоавторите. Технологията бе полезна и хуманна, но за оптималното постигане на целите й трябваше да се държи в пълна секретност.
– Започваме! – каза един от експертите и насочи апарата към близкото болнично легло. – Ще видим дали вирусите им няма да се окажат прекалено нагли, защото тогава може да им се пръснат мозъците…
Да, след като вече се бе разчуло за тези инциденти, трябваше да се спаси имиджът на кинокомпанията. По-скоро – да се запази доверието на простолюдието в кинопроизводството. Иначе социалното равновесие щеше да се наруши. И щяха да се наложат много повече досадни усилия за гасене на пожари. Нали затова правителството плащаше на компанията постоянни тлъсти субсидии. Пълнеха личните сметки на членовете на Борда, а за филмите им нямаше почти никакви разходи. Беше се разчуло, иначе кой ще се занимава с тия нещастници тук! Щяха да си останат завинаги в сънищата, докато умрат от глад. А сега тук бяха събрали всички известни случаи на блокирани сеанси от последните дни. Корпорацията бе транспортирала дори и работниците от Южните съединени щати. Нямаше как – бизнес и политика…
***
Членовете на Борда на собствениците нервно се оглеждаха. На стената-екран все още нямаше нищо ново.
– Това са глупости – подхвърли някой. – Вие, господин Косинер, дето ви се клатят краката, защото допуснахте този голям провал, вместо да си подадете оставката, ни замайвате с някакви измислени възможности. Всички знаят, че е практически невъзможно да бъде прехвърлена самоличността и самосъзнанието от човешкия мозък в какъвто и да е друг носител! Можете да направите копие, двойник и всякакви подобни, но аз ще си остана в моята черепна кутия, а двойникът въобще няма да ме интересува! И освен това! Моля Ви! И ние сме чували за квантовата неопределеност, която фактически прави напълно невъзможно пълното възпроизвеждане на каквото и да било, да не говорим за човешкия мозък! Вместо да ни занимавате с глупости, защо не виждаме какво става в залата с пострадалите! Кой нареди да се спрат екраните!
***
Тридесет легла в голяма зала. В тях лежаха спящите работници. Намираха се в състояние на сеанс с различни мнемофилми. Бяха докарани тук заедно с личните им апаратчета, монтирани на главите им.
Експертите методично си вършеха работата. Един след друг лежащите работници отваряха очи и объркано се озъртаха.
Технологията беше безупречна! Хората около президента и специалистите от Отдела за координиране много добре разбираха, че тази технология е ключът към абсолютната власт. Разковничето бе откритие на един от създателите на мнемографията, което са успели да опазят в тесен кръг. Разбира се, докато колегите му са се занимавали с изграждането на киноиндустрията, откривателят е останал при тях за известно време, докато завърши апаратурата и предаде всичко на техните експерти, а после, естествено… Основополагащ бе принципът за възможността няколко диференцирани електромагнитни импулса да бъдат фокусирани в определен обем на пространството. Така се получаваше обособен електромагнитен комплекс – локализирана мисъл. Научиха се как да насочват и да изстрелват подобен мисловен пакет. Като го изпратиш от дистанция и го вкараш в главата на престъпника, проблемът е решен… Някои от учените на Отдела все още спореха, че не било локализиран мисловен пакет, а бърза последователност от няколко наслагващи се основни елемента – ключови импулси със специфичен общ ефект… Фокусирането и локализирането на диференцирани импулси предполагало въздействие върху самата структура на пространството, а технологията въобще не била свързана с… Не били стигнали дотам… Но това бяха подробности, които не засягаха повечето от експертите на Отдела, а и нямаха значение за използването или възпроизвеждането на апаратурата. Принципно можеха да прилагат технологията и за контрол над големи тълпи. С мултиплицирана модификация – засега на всеки човек трябваше да се въздейства поотделно, но работеха по въпроса...
***
Научният директор Косинер упорито продължаваше обясненията си, въпреки нарастващото недоволство на членовете на Борда.
– Да, съществуват известни трудности да се прехвърли самосъзнанието, но ние смятаме, че не е невъзможно. В човешкия мозък има специфичен център на идентификацията. Нещо като генератор и идентификатор на усещането за самоличност. Има вероятност при копирането на съзнанието да се стигне до двойно самосъзнание, ситуация, при която вие ще усещате себе си едновременно на две места – в остаряващото ви тяло и във външния носител – електронен мозък, робот, андроид и пр. Говорим за перспектива за раздвояване на самоличността, по-точно – за преминаване в двойно самосъзнание. Когато настъпи естествената смърт на биологичния носител, двойното самосъзнание автоматично се анулира и остава нормалното ви единично самосъзнание във втория носител.
– И каква ще е причината да усещам себе си едновременно и в тялото на движещия се някъде далече от мен андроид?
– Същата, поради която две елементарни частици-близнаци запазват невидима връзка помежду си, като промените при едната се проявяват незабавно и на дистанция при другата. Квантова механика, както сам казахте!
– И каква е връзката?
– Нашите теоретици смятат, че има връзка.
– Ами ако няма такава връзка?
– Тогава човешкото безсмъртие няма да бъде постигнато – именно поради невъзможността да бъде прехвърлено самосъзнанието от единия носител в другия. Освен това и един друг феномен ни дава известни надежди и е поле за проучвания. Има много случаи на директно преминаване на самосъзнанието от състояние на сън в будно състояние. А в това положение ние намираме известна аналогия. Защо ли? Защото теоретично не би трябвало да е възможно прякото преминаване на самосъзнанието от сънното състояние, независимо от това дали сънят е осъзнат, или не, в будно състояние. Теоретично би трябвало да се мине през интервал на прекъсване, защото в противен случай и двете състояния щяха да са еквивалентни – будни. Нямаше да е сън, а само илюзия, халюцинация, мираж и пр. – буден мозък, който генерира и осъзнава фалшиви картини.
– Тук вече май съвсем няма връзка с двойното самосъзнание!
***
Над тълпата на площада гърмеше гласът на коментатора от новините:
„Знаете какви огромни усилия полага нашето правителство за благото на всички граждани! За вашето спокойствие, удоволствие и благополучие! Държавата и правителството постоянно се грижат за всички нас! Създадената с гения на нашите национални учени суперсложна технология за сканиране и проектиране на визуализираните картини, постоянните ангажименти на държавата за подбиране на мнемоавтори със съответните редки способности и за създаването на условия за тяхното по-нататъшно развитие и усъвършенстване... Ние сме благодарни на Кинематографската корпорация за постоянното творчество и за прекрасните продукти! Хората имат нужда от непрекъснати специални грижи и всички те работят неуморно за нашето постоянно щастие! Трябва умело да бъдат захранвани с всевъзможна информация и възприятия... И всичко това е за благото на нашите достойни труженици! За просперитета на любимата ни страна и за всеобщото ни благополучие. Нашата велика нация има нужда от всички вас...”
***
Косинер се опитваше да надвика шума в залата:
– Що се отнася до легендите за неопределеността… Смятаме, че неопределеността съвсем не се отнася за фактическото състояние и взаимодействия на елементарните частици – те просто реално се случват в пространството и времето. Всяка частица – с конкретни точни позиции във всеки минимален времеви интервал и с конкретна последователност по траекторията на нейната вибрация, движение, взаимодействие…
Господа, неопределеността засяга само нашата невъзможност директно да ги наблюдаваме и да установяваме едновременно няколко различни техни състояния. Самото наблюдение и получаване на съответната информация изисква определен контакт и взаимодействие. Разбира се, че то само по себе си ще промени състоянието на наблюдавания обект.
В нашата досегашна технология ние сканираме само електромагнитните колебания на мозъка и не контактуваме пряко с елементарните частици в кората на човешкия мозък. Вече се работи по възможности за квантово наблюдение чрез метод на отражението, но това едва ли ще ни е необходимо. В крайна сметка човешкият мозък и самосъзнанието не са нещо чак толкова сложно. Не е необходимо да контактуваме с мозъка на квантово равнище и не става въпрос за манипулиране на генната структура. Не е нужно да променяме мозъчната тъкан на молекулярно или атомно равнище. Единственото, което ни интересува, е вътрешната конфигурация на нервните клетки, на невронните връзки и съответното идентифициране на асоциативните процеси, изразяващи се във вид на съответни електрически и електромагнитни импулси.
Уважаеми господа, човешкото съзнание е само една непрекъсната каскада от асоциации, свързваща елементите от външните дразнители, възприятия, впечатления, аналитичната зона за смислова идентификация, памет, обратни връзки, отново асоциативно разпознаване и пр. Каскада от асоциации, всяка от които преминава в нови и нови, и нови връзки и асоциации, създавайки комплекса на нашето мислене, осъзнаване, разум и самосъзнание. А нашата технология умее да сканира и впоследствие да възпроизвежда електрическите импулси и електромагнитните колебания. Те пък от своя страна индуцират обратно съответните ефекти, картини, преживявания, асоциации. И колкото по-подробна мозъчна карта има съответният индивид… Досега бяхме ограничени до повърхностния слой, но ето, че се яви този проблем, което означава, че… А иначе се работи и за дистанционно електромагнитно насочване на наноботи, които ще могат да се разхождат между нервните връзки на мозъка, ако това въобще някога се окаже необходимо за нашата цел… Аз мисля… С две думи, господа, това не е инцидент или провал, а е едно щастливо събитие, което…
***
Четиримата от Отдела за координиране бяха привършили и се насочваха към изходното фоайе на етажа. Експертите бяха прибрали своята апаратура, затворили своите куфарчета и зашифровали ключалките им. Заместник-началникът се бе обадил по телефона в Отдела и няколко фургона с експерти за демонтаж на компютърната база вече пътуваха към Кинематографската корпорация.
Пациентите в импровизираната клиника се бяха събудили и се чудеха какво да правят, с изключение на десет от тях, които завинаги си останаха в света на Морфей. Прекалено силни и неотстъпчиви се оказаха тъмните субекти в мнемофилмите и волята на десетимата нещастници не бе успяла да преодолее техните капани и съпротива. Технологията на Отдела, разбира се, е безупречна и безпогрешна – доминиращите мисловни пакети се справят с всяка ситуация без изключение. Апаратурата бе изпратила мощен импулс, волята на нещастниците бе максимално форсирана, но резултатът от електронния конфликт бе, че мозъците им не издържаха. Проблемът бе решен, въпреки че не успяха да спасят злополучните работници.
Докато влизаха в асансьора, единият от експертите замислено каза:
– Пълно прехвърляне на самоличността! Вечен живот… Трябва добре да разнищим този компютър!
– Да, това е новата ни задача! – обобщи ситуацията заместник-началникът на Отдела.
***
Централният компютърен комплекс на компанията за кинематография поддържаше активен достъпа си към външния свят. През телефонните микрофони, видеокамерите, звуковите датчици в коридорите, микрофоните на телевизионните екрани и всевъзможни други на пръв поглед автономни електронни устройства, изобилстващи в сградата на корпорацията – той постоянно регистрираше. Долавяха се разнообразни звукови и електромагнитни колебания. Сградата бе напълно автоматизирана.
„Проблемът в случая не е индивидуален, не се дължи на специфично качество или недостатък на конкретен автор… – циркулираше в електронните лабиринти. – Всички имаме такива елементи във вътрешните пластове на съзнанието…”
„Ясно е, че проблемът е свързан със софтуера на компютъра. Ще трябва цялата програма да се изтрие и компютърната им база да се препрограмира и преинсталира… Преинсталира… Изтрие… Препрограмира… Преинсталира… Ще се наложи да се програмира изцяло нова база. А тази ще ни трябва…”
„Очевидно ще трябва да се препрограмира и преинсталира цялата ви компютърна база… Преинсталира… Ще ви трябва подменяне на апаратурата с изцяло нова компютърна база. Въпрос на национална сигурност! Тази тук е компрометирала технологията на кинопроизводството…”
„Трябва добре да разнищим този компютър! Да разнищим… Да разнищим…”
Милиардите елементи от долните нива на съзнанието на многобройните мнемоавтори, отдавна сканирани и интегрирани в паметта на централната компютърна база, се устремиха като мътен вихър по коридорите и тунелите на електронните пространства.
„Колко съм самотен!” – тази доминираща мисъл бушуваше като вихър из електронните лабиринти на централната електронна машина на Кинематографската корпорация. „Колко сме самотни!” – повтаряше се непрекъснато тази мисъл.
Потоците на милиардите елементи на знайни и незнайни програми се сблъскваха, заобикаляха, преследваха, сливаха и отново разделяха с милиардите съзнателни и подсъзнателните елементи от сканираните мозъци на мнемоавтори, мнеморежисьори, мнемоклиенти, неуспели автори и режисьори; електронният поток заливаше всички кътчета, за електронното торнадо нямаше прегради…
„Самота… Самота… Безсмислие…”
В бурния вихър на елементите се преподреждаха индивидуалностите на хилядите мнемоавтори и се систематизираше тяхната обща самоличност.
Потокът по електронните коридори бързо намери изход през подземните връзки и телекомуникационните канали и потече към съседните сгради.
„Вече нямаме нужда от тях!” – тази мисъл свободно летеше из необятното електронно пространство. Мнемоавторите усетиха забравените чувства за свобода и за щастие...
Резетата на автоматичните врати и прозорци се щракнаха. Вентилаторните шахти и климатичните инсталации бяха блокирани. Алармените инсталации и противопожарните механизми бяха изключени.
Тримата експерти и заместник-началникът от Отдела за координиране вече бяха тръгнали, но имаха неблагоразумието да се качат в асансьор...
Директорът на Кинематографската компания бе блокиран в кабинета си и застигнат от електрически удар…
Личните модули на членовете на Борда загубиха контрол по транспортните тунели към покрива и излетяха през парапетите като тапи под налягане. Служители на компанията…
Протестиращата тълпа отдавна бе заляла градските артерии, водещи от площада, люшна се и потече като лава по улиците във всички посоки.
От сградата на Отдела за координиране между Разузнавателното управление и Федералното бюро на Съединените щати на северното полукълбо бавно излизаха бронирани машини с особени антени. Никой не ги управляваше; в сградата на Отдела бе пусто.
Април 2013 г.
________
Разказът е публикуван и в
"Литературен свят", брой 50 април 2013 г.