ЮЛИЯНА ДОНЕВА
Лято...Спокойствие лъха отвред.
И тези облаци бели,
стоят неподвижни, сякаш, че спят,
надиплени като кадели.
Клонът от плод натежал се полюшва,
вятър ли леко повея?
Туп! - и в тревата кайсийка ге гушва,
хайде и друга след нея.
Чубрица, вързана в сноп под балкона,
съхне - зелена метлица.
Но ето, че нещо изпърха, от клона
излитва подплашена птица
и в снопчето дъхаво тя се зарейва,
свръща встрани, пак се блъска...
и отлетява. Веднага след нея,
чубриков лъх се разпръсква.
И още на нещо - на зряла малина
на вятър горещ, на мушкато...
Чир... пак птица край мене премина,
онази ли, друга ли?... Лято!