„ТАК ЛОЖНОЮ МЕЧТОЙ ДОСЕЛЕ ОСЛЕПЛЕННЫЙ...”
Владимир Федосеевич Раевский (1795-1872 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ ДОСЕГА С МЕЧТА ЛЪЖЛИВА ЗАСЛЕПЕНО
Аз досега с мечта лъжлива заслепено
напразно дълго мислих за щастливи дни.
Каква ти радост? Твойта мисъл заблудена
не може да предвижда бъдещи беди,
от пагубна съдба отдавна начертани;
ръката вярна само на смъртта желана
ще те освободи от твоя тъжен вик!
Та ти ли ще пречупиш предопределено
със силата на Силния съдбовно бреме?
Изчезнаха мечтите, бях щастлив за миг,
щастлив, но със заблуда тленна
в която като вихър чезне нашто време.
И нито ласки нежни, красота, любов,
и нито на кръвта ни родственият зов –
не ще смекчат духа и злобен, и враждебен!
А аз, неопитен, разумен, непотребен,
не можех да предвидя бъдния залог.
Кой е виновен? Аз или всесилен Бог?
Ударения
АЗ ДОСЕГА С МЕЧТА ЛЪЖЛИВА ЗАСЛЕПЕНО
Аз досега́ с мечта́ лъжли́ва заслепе́но
напра́зно дъ́лго ми́слих за штастли́ви дни́.
Каква́ ти ра́дост? Тво́йта ми́съл заблуде́на
не мо́же да предви́жда бъ́дешти беди́,
от па́губна съдба́ отда́вна начерта́ни;
ръка́та вя́рна са́мо на смъртта́ жела́на
ште те освободи́ от тво́я тъ́жен ви́к!
Та ти́ ли ште пречу́пиш предопределе́но
със си́лата на Си́лния съдбо́вно бре́ме?
Изче́знаха мечти́те, бя́х штастли́в за ми́г,
штастли́в, но със заблу́да тле́нна
в коя́то като ви́хър че́зне на́што вре́ме.
И ни́то ла́ски не́жни, красота́, любо́в,
и ни́то на кръвта́ ни ро́дственият зо́в –
не ште́ смекча́т духа́ и зло́бен, и вражде́бен!
А а́з, нео́питен, разу́мен, непотре́бен,
не мо́жех да предви́дя бъ́дния зало́г.
Кой е вино́вен? А́з или всеси́лен Бо́г?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Раевский
ТАК ЛОЖНОЮ МЕЧТОЙ ДОСЕЛЕ ОСЛЕПЛЕННЫЙ...
Так ложною мечтой доселе ослепленный,
Напрасно мыслил я о счастливых часах.
Тебе ль знать радости? Твой разум заблужденный
Не мог предузнавать о будущих бедах,
Давно назначенных губительной судьбою;
Лишь смерть желанная спасительной рукою
Тебя освободит от горестей твоих!
Тебе ль переломить судьбы определенье
И силой Сильного избегнуть назначенье?
Исчезнули мечты, я счастлив был лишь миг,
И счастлив только заблужденьем,
Которое, как вихрь, исчезло мановеньем.
Ни ласки нежные, ни кротость, ни любовь,
Ни одинакая текущая в нас кровь –
Ничто не умягчит дух злобный и враждебный!
А я, не опытом, безумный, увлеченный,
Предвидеть будущих несчастий не возмог.
Кто ж этому виной? Я сам иль сильный Бог.
1810 г.
---------------
Руският поет и публицист Владимир Федосеевич Раевский е роден на 28 март/8 април 1795 г. в с. Хворостянка, Курска губерния, сега Белгородска област. Участник е в Отечествената война от 1812 г. Декабрист, през 1822 г. е арестуван и заточен за 4 години, след което е интерниран доживотно в с. Олонки, Иркутска губерния. Там създава училище за селските деца. През 1856 г. са възстановени правата му на потомствен дворянин, но той остава да живее в Сибир. Докато е жив, негова поезия не е печатана, запазена е малка част от творчеството му. Първите публикации на негови стихове са от 1890 г. в сп. „Русская старина”. Умира на 8/20 юли 1872 г. в с. Малишовка.