Не зови меня, Сокол, крыльями - Марина Калиниченко

Алекс Вега
В памет на Маринка - един удивително светъл, ярък  талант!

http://www.stihi.ru/2009/12/06/8326


Не зови ме, Соколе, с крилете си

Не зови ме, Соколе, с крилете си,
Не разказвай ми приказки, Лебеде!
Не ругай с грозни викове, Гарване!
Ти, Славейко, не ме ласкай с трепети!
Аз перце не ще вейна по вятъра
И не ще сбера пепел след огъня,
Щом без време разстелих душата
Между куп светове  в изнемога.
Трън -трева де да можех аз в роклица
С тънки пръсти да сплитам за празника.
По иконата в ъгъла в стаята
Дим-тамян и бодил се извиват.
В зрънце себе си аз ще извая,
Плам не ще изгори ме докрая.
В ручей падна ли - бряг ще достигна.
В танц девичи мен вятър ще вдигне.
И в бразда неорана попадна ли,
Цвете с корени здрави ще стана
И с листенца със цвят океанен.
Аз - без име съм, неназована.
Не тъпчи, не откъсвай ме жадно!

                превод - Галина Иванова
                Варна