Шалости весны

Соколова Инесса
Мои стихи

Весна, весна… Как ты капризна.
Как дева юная порой,
В любви приносишь ты сюрпризы,
Увлечена своей игрой.

То солнышком любя согреешь,
То резким ветром охладишь.
Захочешь – нежно пожалеешь
И к новой жизни возродишь.

Как шалости твои прелестны,
Весенней музыки  мажор!
Твои метания известны,
Но всё ж бывает перебор.

Когда несешь с собой пожары,
Или затопишь всё вокруг.
То проявленье грозной кары,
А с ней и горе, и недуг.

Дано весною оживленье
Всему живому без потуг.
Весна – любовь и наслажденье.
Она нам добрый, нежный друг.

Спасибо Радко Стоянову за перевод моего стихотворения на болгарский язык

http://www.stihi.ru/2015/04/05/3112 - на странице автора перевода

* * *

Ей, пролет… Колко си капризна-
девойка волна и добра.
И в любовта си ти сюрпризна,
увлечена като в игра.

Ту с обич-слънце ще ме сгрееш,
ту с вятър ще ме охладиш.
Поискаш- и ме пожалееш,
към нов живот ме възродиш.

Шегите ти са тъй прекрасни,
на музика през май – мажор!
Промените ти са негласни,
не винаги със светъл взор.

Когато носиш ни пожари,
или залееш всичко в кръг,
проява си на зли кошмари,
а с тях на мъка и недъг.

В сърцето пролетна отрада
напира нежно като злак.
Любов е пролетта, наслада,
най-милият приятел драг.