„СРЕДИ МИРОВ”
Иннокентий Федорович Анненский (1855-1909 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СРЕД СВЕТОВЕТЕ
Сред светове и светлини в захлас
една Звезда ще следвам неотлъчно...
Не затова, че я обичам аз,
а другите защото ме измъчват.
Съмнение когато натежи,
от Нея отговори ще копнея,
не затова, че в светлина кръжи,
щом блясъци не са ми нужни с Нея.
* Литературно-художественный альманах „Иртышъ Омь” № 10, 2013.
Ударения
СРЕД СВЕТОВЕТЕ
Сред светове́ и светлини́ в захла́с
една́ Звезда́ ште сле́двам неотлъ́чно...
Не затова́, че я оби́чам а́з,
а дру́гите зашто́то ме измъ́чват.
Съмне́ние кога́то натежи́,
от Не́я о́тговори ште копне́я,
не затова́, че в светлина́ кръжи́,
штом бля́съци не са́ ми ну́жни с Не́я.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иннокентий Анненский
СРЕДИ МИРОВ
Среди миров, в мерцании светил
Одной Звезды я повторяю имя…
Не потому, чтоб я Её любил,
А потому, что я томлюсь с другими.
И если мне сомненье тяжело,
Я у Неё одной ищу ответа,
Не потому, что от Неё светло,
А потому, что с Ней не надо света.
1909 г.
СЕРЕД СВІТІВ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Сере'д світі'в, в мере'жеві світи'л
Одно'ї Зі'рки я ім’я' шепо'чу...
І не тому', щоб я Її' люби'в,
А то'му, – що други'х люби'ть не хо'чу.
Якщо' ж сумлі'ння ду'шу розпекло',
Я з Не'ю ві'дповідь шука'ю сві'том.
І не тому', що з Не'ю так світло',
А то'му, – що не тре'ба з Не'ю сві'тла.
---------------
Руският поет, драматург, литературен критик, преводач, педагог и общественик Иннокентий Фёдорович Анненский е роден на 20 август/1 септември 1855 г. в гр. Омск. Завършил е историко-филологическия факултет при Петербургския университет. Работил е като гимназиален преподавател, инспектор по образованието и университетски лектор. Един от видните представители на руския символизъм, поезията му е наситена с поетично трагическо напрежение и тънък психологзъм. Лириката му е събрана в стихосбирките „Кипарисовый ларец” (1910 г.) и „Посмертные стихи” (1923 г.), а литературната му критика излиза в сборниците „Книга отражений” (1906-1909 г.). Автор е на пиесите „Меланиппа-философ” (1901 г.), „Царь Иксион” (1902 г.), „Лаодамия” и „Фамира-кифаред”. Превежда творчеството на Еврипид, Хораций, Гьоте, Мюлер, Хайне, Бодлер, Верлен, Рембо, Рение и др. Умира на 30 ноември/13 декември 1909 г. в Петербург.