БЕЗМЪЛВИЕ
Безмълвни са крайпътните дървета.
Крака подгънала, преживя крава.
Подухва вятърът и към дерето
изсъхналата слама разпилява.
Лайките с повехнали листенца
свели са главички като болни.
От спаружените им цветенца
се ръси прах в тревиците околни.
И само в езерцето мълчаливо,
където неподвижна спи водата,
скоква жабче - мъничко, пъпчиво
и кръгче се оформя по средата.