СТАРАТА КЪЩА
Клон се прекършил пред старата къща
и вратнята бутнал - прогнила и глуха.
Мама и тате тук се не връщат -
отдавна с живота си те се простиха.
Ръждив и самотен виси катинара
на кола пречупен и с тел прикрепен.
Почти се не вижда огнището старо,
потънало в лапад и бурен зелен.
Наоколо - пусто!...Вятър лудува
и сухите клони безмилостно кърши.
Спомени свидни в душата нахлуват,
скрито подсмърчам и сълзите бърша.