Везни

Радко Стоянов 2
Среднощ
ме стряскат
мисли неродени.
Бушуват чувствата
с призивен звън.
Но бликат думи,
думи разжарени,
през булото
на неспокоен сън.
И тръгват пак
пътеките ми живи
към нови,
ведролики брегове.
Менят се
образите причудливи,
обвеяни
от  бели
ветрове.
Къде ли
пристан верен
ще намери
едно сърце,
родено
да лети?
С какви везни
съдбата
ще отмери
ЛЮБОВ
с крила
от слънчеви
мечти?