„ИЗ ДНЕВНИКА”
Сергей Петрович Дрофенко (1933-1970 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТ ДНЕВНИКА
Сив врабец решителен и весел
се окъпа в локва, натежа,
хвръкна той, но вече тъй тежеше,
че да се издигне не можа.
Другите врабчета се събраха
да спасят другаря от беда.
Към земята капки заваляха –
вести от чаровната вода.
Звъннаха тържествено предели.
Влакове посяха пролетта.
И изникна привечер Венера –
ярката красавица звезда.
Горска свежест необикновена.
Под ветреца млад и вдъхновен
замириса ланшното зелено,
оживяло в ледения плен.
Черноземът за сеитба мисли,
за бразди в очакване блести;
и топят се снеговете чисти,
по-прозрачни стават висоти.
Всички тези простички предмети:
слънце, извор, мостче над река,
днес са първи пролетни привети,
кълн на бъдещето са сега.
Искам боровете да не стихват,
нека шумолят от век на век,
нека пак над стих да се усмихва
скъпият за мен добър човек.
Ударения
ОТ ДНЕВНИКА
Си́в врабе́ц реши́телен и ве́сел
се окъ́па в ло́ква, натежа́,
хвръ́кна то́й, но ве́че тъ́й теже́ше,
че да се изди́гне не можа́.
Дру́гите врабче́та се събра́ха
да спася́т друга́ря от беда́.
Към земя́та ка́пки заваля́ха –
ве́сти от чаро́вната вода́.
Звъ́ннаха търже́ствено преде́ли.
Вла́кове пося́ха пролетта́.
И изни́кна при́вечер Вене́ра –
я́рката краса́вица звезда́.
Го́рска све́жест необикнове́на.
Под ветре́ца мла́д и вдъхнове́н
замири́са ла́ншното зеле́но,
оживя́ло в ле́дения пле́н.
Чернозе́мът за сеи́тба ми́сли,
за бразди́ в оча́кване блести́;
и топя́т се снегове́те чи́сти,
по́-прозра́чни ста́ват висоти́.
Вси́чки те́зи про́стички предме́ти:
слъ́нце, и́звор, мо́стче над река́,
дне́с са пъ́рви про́летни приве́ти,
къ́лн на бъ́дештето са сега́.
И́скам бо́ровете да не сти́хват,
не́ка шумоля́т от ве́к на ве́к,
не́ка па́к над сти́х да се усми́хва
скъ́пият за ме́н добъ́р чове́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Дрофенко
ИЗ ДНЕВНИКА
Воробей, решителен и весел,
искупался в луже и намок,
а когда хватился, столько весил,
что подняться ввысь уже не мог.
Вкруг него товарищи корпели,
вызволяли друга из беды.
А на землю падали капели,
письма очарованной воды.
Даль переливалась и звенела.
О весне трубили поезда.
И возникла к вечеру Венера,
крупная и яркая звезда.
У лесов особая запарка.
Снова в тёплом ветре молодом
прошлогодней зеленью запахло
и землёй, ожившей подо льдом.
Чернозём задумался о севе.
И совсем, конечно, неспроста
и снега унылые осели,
и прозрачней стала высота.
Всё это негромкие предметы:
солнце, речка, шаткие мостки,
первые весенние приметы,
будущего робкие ростки.
Мне бы только сосны не стихали,
чтобы им шуметь из века в век,
чтобы улыбнулся над стихами
дорогой и добрый человек.
---------------
Руският поет и публицист Сергей Петрович Дрофенко е роден на 12 август 1933 г. Завършил е факултета по журналистика при Московския държавен университет. Няколко години е работил в Сибир, след това завежда отдел „Поезия” при сп. „Юность”. Публикува стихове от 1960 г., но успява да издаде само една стихосбирка: „Обращение к маю” (1966 г.). След смъртта му излизат неговите стихосбирки „Зимнее солнце” и „Избранная лирика” (двете през 1972 г.). Умира след нещастен случай на 9 септември 1970 г., погребан е в Бабушкинското гробище в Москва.