Душата ми, заключена послушница,
на вярата - мъждукаща следа,
сънува пак ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
и своята спасителна звезда.
А дните ми, опалени горещници,
танцуват по въжето на страха.
Целуват се с разпънатите грешници,
забравили шегите и смеха.
И търся пак ключа към съвършенството.
Жадувам утешение, покой!
Но няма го небето на блаженството -
единствено грехът остава мой!
Грехът ме носи в огнени обятия.
Животът ми безумно се върти.
Очакват ме безмилостни разпятия,
космичен звън в ушите ми кънти!