От детските си дни сънувам
звънтящи саби, стремена
и все към Слънцето пътувам,
към Слънчевата долина.
Сънувам "юношата бледен"
и "братчетата на Гаврош",
въздишките на вихър леден
в студена, мрачна зимна нощ.
Сънувам блеснали витрини
с "безброй жадувани неща",
надежди, радостни години
за гаснещите във нощта.
Сънувам принца "благороден",
забравил род и потекло,
очаквам празника народен,
отхвърлил земното тегло.
С разкъсани от гняв окови,
сънувам "новий Прометей",
смеха на времената нови
над рухналия стар бордей.
Сънувам хора милиони
как дишат с огнени гърди,
как вдигат слънчеви жалони
към рой рубинени звезди!
И пак лети, лети мечтата
към Слънчевата долина
и грее пурпурна Зората
на по-щастлива бъднина!