ПРОЛЕТНА ОМАЯ
Цветята за любов шептят,
изпълва аромат простора,
усмивки весели цъфтят
по устните на всички хора.
И аз вървя опиянен
от радост, красота, надежда,
вървя от нежността пленен
и розов цвят над мен се свежда.
Но ето че премина тя
с походка дръзка на газела,
умът ми мигом отлетя,
защото тя го беше взела.
След нея хукнах изведнъж,
безумен като влюбен мъж.
Не зная кой съм, где съм, що съм -
животът ми виси на косъм.
Дали да взема да се гръмна,
да скоча от скала ли стръмна,
на спътник ли да се превърна,
щом нямам шанс да я прегърна?
О, Боже, дай ми малко ум,
да тръгна пак по своя друм!