"Днес Шипченският проход е затворен!" -
ехти на новината словопада.
Мен иска ми се да прекъсна хора
на тази новинарска канонада,
която папагалски преповтаря
"Ах, колко зимата е зла, и люта!",
забравила за знамето Самарско,
за гордите ни Шипченски редути.
Днес Шипченският проход е затворен.
Снегът засипа с преспи планината.
А аз си мисля, че е знак отгоре,
изпратен от погиналите братя.
От падналите българи и руси,
приели своята борба достойна,
които земния си път напускат
с паролата:"На Шипке все спокойно!"
Небето спуска зимните шинели,
за да покрие лобните полета.
А в костницата костите им бели
олтарно над България просветват.
И струва ми се Вазов бди отгоре,
гласът му гневно еква над бърдата:
"Не бива проходът да е затворен -
навек по него идва Свободата!"
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Закрыт проход единственный на Шипке
И не избегнуть людям словопада
Я вызываю радость и улыбку
Когда включаю эту канонаду.
Как попугай им часто повторяю
Зачем зима ты люта и сердита
На Шипке ветры знамя развевают
Тобой дивизия Самарская забыта.
Закрыто все на Шипке нет прохода
И белый снег сегодня очень кстати
Бог захотел и снизошла природа
Накрыть собой моих погибших братьев
Лежат здесь вместе русский и болгарин
Свой жребий они приняли достойно
Придут сюда кто с ними солидарен
Пароль теперь - «На Шипке всё спокойно»
Зимою с неба падают шинели
Собой они укроют поле брани
И кости их в могилах побелели
Храни вас Бог братушки-христиане.
И над горами громко и надсадно
Воскликнул Вазов словно воевода -
Открыть проход и закрывать не надо
Пусть по нему прошествует свобода.