„ЗИМНИЕ ЯВЛЕНИЯ”
Анна Сергеевна Жукова/ Бутурлина (17??-1799 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗИМНИ ЯВЛЕНИЯ
Снежинките сребристи
под облака вървят;
замръзват струйки чисти
и птичките мълчат.
Прекрасна Филомела
сред мраз се скри от нас;
и бял покров-дантела
застла като атлаз.
В студа кръвта изстива,
цветя стъкло браздят.
Къде си, роза мила?
Уби те този хлад!
Вилнее вятър силен,
виелица фучи,
сърца по път се свиват –
не виждат дом очи.
С конете изморени
каретата лежи;
с беди са обкръжени,
нощта страха множи.
Далечен огън зрее –
надежда ги крепи,
че скоро ще ги сгрее
и всеки в дом ще спи.
Път труден продължават
сред снежния простор;
и ето, доближават
до дом и влизат в двор.
Край маса се облягат,
с чорбица се гостят;
а после всички лягат
спокойно да поспят.
* Филомела – персонаж от древногръцката митология, красавица, сестра на жената на Терей Прокна.
Ударения
ЗИМНИ ЯВЛЕНИЯ
Снежи́нките сребри́сти
под о́блака вървя́т;
замръ́зват стру́йки чи́сти
и пти́чките мълча́т.
Прекра́сна Филоме́ла
сред мра́з се скри́ от на́с;
и бя́л покро́в-данте́ла
застла́ като атла́з.
В студа́ кръвта́ изсти́ва,
цветя́ стъкло́ браздя́т.
Къде́ си, ро́за ми́ла?
Уби́ те то́зи хла́д!
Вилне́е вя́тър си́лен,
вие́лица фучи́,
сърца́ по пъ́т се сви́ват –
не ви́ждат до́м очи́.
С коне́те изморе́ни
каре́тата лежи́;
с беди́ са обкръже́ни,
ноштта́ страха́ множи́.
Дале́чен о́гън зре́е –
наде́жда ги крепи́,
че ско́ро ште ги сгре́е
и все́ки в до́м ште спи́.
Път тру́ден продължа́ват
сред сне́жния просто́р;
и е́то, доближа́ват
до до́м и вли́зат в дво́р.
Край ма́са се обля́гат,
с чорби́ца се гостя́т;
а по́сле вси́чки ля́гат
споко́йно да поспя́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Жукова
ЗИМНИЕ ЯВЛЕНИЯ
Уже снега пушисты
Вниз облаком идут;
Замёрзли струйки чисты,
И птички не поют.
Прелестна Филомела
Сокрылася от нас;
И землю риза бела
Устлала, как атлас.
Кровь стынет от мороза,
На стёклах зрим цветы;
Где, где? о мила роза! –
Убита хладом ты.
Ветр сильный в роще воет,
Метелью тмится свет,
В дорожных сердце ноет:
В виду жилища нет.
С усталыми конями
Все и́дут при возах;
Окружены бедами, –
Мрак ночи множит страх.
Вдали огонь светлеет,
Надежду им даёт,
Что скоро их согреет,
К ночлегу приведёт.
Путь трудный продолжают
Меж рыхлых, снежных гор;
Жилища достигают
И въехали на двор.
Кругом стола садятся
Горячи щи хлебать;
На лавках все ложатся
В тепле спокойно спать.
1799 г.
---------------
Руската поетеса и писателка Анна Сергеевна Жукова/ Бутурлина е родена през първата половина на ХVІІІ в. (няма сведения кога и къде). Творец от екатерининския период, тя е една от първите жени-литератори в Русия. Нейни стихове като „Чувства матери”, „Супругу моему, с коим я в разлуке”, „Чувства о Творце”, „Зимние явления” и творбата й в проза „Любовь” са печатани през 1799 г. в сп. „Ипокрена, или Утехи любословия”. Творбите й са сантиментални, пише т.нар. женска поезия, до голяма степен дилетантска. Умира към края на 1799 г.