„ГРУСТЬ”
Александр Митрофанович Фёдоров (1868-1949 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЪГАТА
А в някой празни дни докосва ме печал:
стремежи нямам и за нищо не бленувам.
Тая безкрайна жал, за младостта ми жал,
в тъгата потопен, аз себе си измъчвам.
Аз сам съм – в самота тъжа на моя бряг.
Но в този миг, щом любовта с добра догадка
приветливо пристъпи моя скромен праг,
бих съжалил за нея – за тъгата сладка.
Ударения
ТЪГАТА
А в ня́кой пра́зни дни́ доко́сва ме печа́л:
стреме́жи ня́мам и за ни́што не блену́вам.
Тая́ безкра́йна жа́л, за младостта́ ми жа́л,
в тъга́та потопе́н, аз се́бе си измъ́чвам.
Аз са́м съм – в самота́ тъжа́ на мо́я бря́г.
Но в то́зи ми́г, штом любовта́ с добра́ дога́дка
приве́тливо пристъ́пи мо́я скро́мен пра́г,
бих съжали́л за не́я – за тъга́та сла́дка.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Фёдоров
ГРУСТЬ
Есть дни, когда ко мне ласкается печаль:
Я никуда не рвусь и ни о чем не грежу.
Мне жаль тогда себя, и молодости жаль,
И этой грустью я себя томлю и нежу.
Один я – и грущу о том, что одинок.
Но если б в этот миг сама любовь, украдкой,
Приветливо ко мне ступила на порог –
Я б пожалел о ней, об этой грусти сладкой.
1898 г.
---------------
Руският писател, поет, драматург и преводач Александър Фьодоров (Александр Митрофанович Фёдоров) е роден на 6/18 юли 1868 г. в гр. Саратов. Занимавал се е с литературна, театрална, преподавателска, журналистическа и преводаческа дейност. Автор е на четири поетични книги – три със заглавието „Стихотворения” (1894, 1898 и 1903 г.) и „Сонеты” (1907 г.), на петнадесетина романа, между които „Степь сказалась” (1898 г.), „Природа” (1906 г.), „Его глаза” (1913 г.) и др., сборниците с разкази „Буруны” (1910 г.), „Королева” (1910 г.)„ Бадера” (1913 г.), „Осенняя паутина” (1917 г.) и др., на пиесите „Катастрофа” (1899 г.), „Бурелом” (1901 г.), „Старый дом” (1902 г.), „Обыкновенная женщина” (1904 г.). Има стотици публикувани фейлетони, статии и преводи от френски, английски и български език. В периода между 1911 и 1913 г. в Москва излиза седемтомно издание със събрани съчинения на Фьодоров. През 1920 г. творецът емигрира в България, където живее и твори близо три десетилетия. Публикува „Антологию болгарской поэзии” (1924 г.), един от учредителите и председател е на Съюза на руските писатели и журналисти в България (1930 г.), подготвя за печат „Антологию болгарской народной поэзии” (1930-1940 г.). Умира на 25 април 1949 г. в София.