Ранобудните птици възпяват
свежестта подир нощния дъжд.
В необята - нашир и надлъж -
лято житена риза развява.
Изтъркулва се слънцето с радост
да дари благодатни лъчи.
Чучулига в простора гълчи,
а росата обречена пада.
Диша житото - скъпа награда
в лятна зрелост и праведен звой.
Зрелостта в теб не носи покой.
И сърцето обречено страда.