Александр Кусиков Мои мысли повисли на коромысле Н

„МОИ МЫСЛИ ПОВИСЛИ НА КОРОМЫСЛЕ...”
Александр Борисович Кусиков/ Кусикян (1896-1977 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА КОБИЛИЦА МОИТЕ МИСЛИ ВИСНАТ

                На Рюрик Ивнев

На кобилица моите мисли виснат –
в две ведра глас молитвен тая.
Бог ме прати да нося ги чисти,
да ги плисна по път се боя.

Искам простичък, малък и пламенен
да кръстосвам селото си тих
и в зипун и протъркани валенки
да кадя към небето свой стих.

Никой, може би, няма да срича
на душата в смирения кът.
Като вятър внезапен ще тичам
по маршрут без пътека и път.

               * Зипун – връхна селска дреха от грубо сукно, полукафтан. През ХVІІ в. думата е означавала мъжка и женска връхна дреха; през ХVІІІ в. зипунът е част от облеклото на донските казаци.


Ударения
НА КОБИЛИЦА МОИТЕ МИСЛИ ВИСНАТ

На коби́лица мо́ите ми́сли ви́снат –
в две́ ведра́ глас моли́твен тая́.
Бо́г ме пра́ти да но́ся ги чи́сти,
да ги пли́сна по пъ́т се боя́.

И́скам про́стичък, ма́лък и пла́менен
да кръсто́свам село́то си ти́х
и в зипу́н и протъ́ркани ва́ленки
да кадя́ към небе́то свой сти́х.

Ни́кой, мо́же би, ня́ма да сри́ча
на душа́та в смире́ния къ́т.
Като вя́тър внеза́пен ште ти́чам
по маршру́т без пъте́ка и пъ́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Кусиков
МОИ МЫСЛИ ПОВИСЛИ НА КОРОМЫСЛЕ...

                Рюрику Ивневу

Мои мысли повисли на коромысле –
Два ведра со словами молитв.
Меня Бог разнести их выслал,
Я боюсь по дороге пролить.

Я хочу быть простым и маленьким.
Пойду по деревне бродить,
В зипуне и растоптанных валенках
Буду небо стихами кадить.

И, быть может, никто не заметит
Мою душу смиренных строк. –
Я пройду, как нечаянный ветер,
По пути без путей и дорог.

               1919 г.




---------------
Руският поет Александър Кусиков (Александр Борисович Кусиков/ Кусикян) е роден на 17 септември 1896 г. в гр. Армавир, Кубанска област. По произход е арменец. Създател е на московското издателство „Чихи-Пихи”, където през 1919 г. издават заедно с Балмонт поетичния сборник „Жемчужный коврик”. Автор е на стотици романси и на стихосбирките „Зеркало Аллаха” (1918 г.), „Сумерки” (1919 г.), „Коевангелиеран” (1920 г.), „Поэма поэм” (1920 г.), „Коробейники счастья” (1920 г.), „В никуда: Вторая книга строк” (1920 г.), „Джульфикар: Неизбежная поэма” (1921 г.), „Жемчужный коврик” (1921 г.), „Звездный бык” (1921 г.), „Искандер Намэ” (1921г.), „Аль-Баррак: Поэмы” (1922 г.), „Птица безымянная: Избр. стихи, 1917-1921” (1922 г.), „В никуда” (1922 г.), „Октябрьские поэмы” (1923 г.), „Рябка” (1923 г.) и др. Виден представител е на литературното направление имажинизъм; в лириката му се открояват темите за песимизма, самотата и световния хаос. През 1924 г. се преселва в Париж; през 30-те години на ХХ в. спира да се занимава с творчество. Умира на 20 юли 1977 г. в Париж.