„НОЧНЫЕ ВИДЕНИЯ”
Иван Сергеевич Рукавишников (1877-1930 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОЩНИ ПРИЗРАЦИ
Вий хубави сте, хубави, като наяве блян.
Неканени гостувате. Но сам ви търся там.
Вий, бело-смели призраци. Смъртта ли с вас дойде?
Какво, за Бога, имаме? Пристигнахме къде?
Ах, чудно е да слушаме на славей ясен глас.
Но този свят клатушка се. Без ум съм с него аз.
Вий хубави сте, хубави. Наяве е това.
Треви житейски брулихме. Ще търсим пак трева.
Трева щастлива има там, любима, и покой.
Сред всички некрасиви, знам, ще бъда урод твой.
Но с тайната будуваме. Кой отговора знай...
Вий хубави сте, хубави. Насън е всичко май.
Ударения
НОЩНИ ПРИЗРАЦИ
Вий ху́бави сте, ху́бави, като ная́ве бля́н.
Нека́нени госту́вате. Но са́м ви тъ́рся та́м.
Вий, бе́ло-сме́ли при́зраци. Смъртта́ ли с ва́с дойде́?
Какво́, за Бо́га, и́маме? Присти́гнахме къде́?
Ах, чу́дно е да слу́шаме на сла́вей я́сен гла́с.
Но то́зи свя́т клату́шка се. Без у́м съм с не́го а́з.
Вий ху́бави сте, ху́бави. Ная́ве е това́.
Треви́ жите́йски бру́лихме. Ште тъ́рсим па́к трева́.
Трева́ штастли́ва и́ма там, люби́ма, и поко́й.
Сред вси́чки некраси́ви, зна́м, ште бъ́да у́род тво́й.
Но с та́йната буду́ваме. Кой о́тговора зна́й...
Вий ху́бави сте, ху́бави. Насъ́н е вси́чко ма́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Рукавишников
НОЧНЫЕ ВИДЕНИЯ
Хорошие, хорошие, совсем как наяву.
Пришли ко мне не спрошены. Но пусть я вас зову.
Виденья бело-смелые. Вы к смерти, к смерти. Да?
А что мы в Боге сделали? Пришли ли мы куда?
Ах, хорошо заслушаться свирелью соловья.
Но древний мир наш крутится. И с ним безумный я.
Хорошие, хорошие. Совсем как наяву.
Все травы жизни скошены. Найдем еще траву.
Найдем траву счастливую, любимая моя.
Меж всеми некрасивыми уродом буду я.
Но тайна, тайна спрошена. И кто ответит мне...
Хорошие, хорошие. И будто все во сне.
---------------
Руският поет, писател и преводач Иван Сергеевич Рукавишников е роден на 3/15 май 1887 г. в Нижни Новгород. Първите си стихове публикува във в. „Нижегородском листке” през 1896 г., а първата му книга с поезия и проза „Семя, поклеванное птицами” излиза през 1901 г. Сътрудничи активно на списанията „Биржевых ведомостях”, „Заветы”, „Весы”, „Золотое руно” и др. Занимавал се е с литературна, преводаческа и педагогическа дейност, през 1919 г. е организатор на Двореца на изкуствата в Москва, а от 1921 г. е професор в Московския висш литературно-художествен институт „В. Брюсов”. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1902 г.), „Diarum” (1910 г.), „Сто лепестков цветка любви. Песни женской души” (1916 г.), „Триолеты любви и вечности” (1917 г.), „Триолеты. Вторая книга” (1922 г.) и др., на книгите с романи, повести и разкази „Семя, поклеванное птицами (1896 г.), „Проклятый род” (1912 г.), „Аркадьевна” (1914 г.), „Близкое и далекое” (1914 г.), сборника с преводна поезия „Молодая Украина” (1909 г.), сборника с пиеси „Трагические сказки” (1915 г.), сборника с поетични приказки „Сказ скомороший про Степана Разина” (1925 г.), „Собрание сочинений” в 20 тома (1901-1925) и др. Умира на 9 април 1930 г. в Москва.