„К НОВОСТОЛЕТИЮ ХІХ”
Семён Сергеевич Бобров (1763-1810 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ НОВОТО ХІХ СТОЛЕТИЕ
Страшен дял на дни небесни,
зов към тайнства неизвестни,
син крилат на бъдни дни,
съдбоносец в свят висящи,
сгрей ни! Исполин бъди
между векове летящи!
Обнови сега и нас,
златен век след древен глас!
* При „век сивиллин” авторът вероятно има предвид век на древността, век на легендарната пророчица Сибила (Сивила), предсказана от пророците цивилизация.
Ударения
КЪМ НОВОТО ХІХ СТОЛЕТИЕ
Стра́шен дя́л на дни́ небе́сни,
зо́в към та́йнства неизве́стни,
си́н крила́т на бъ́дни дни́,
съдбоно́сец в свя́т вися́шти,
сгре́й ни! Исполи́н бъди́
между векове́ летя́шти!
Обнови́ сега́ и на́с,
зла́тен ве́к след дре́вен гла́с!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Семён Бобров
К НОВОСТОЛЕТИЮ ХІХ
Страшна отрасль дней небесных,
Вестник таинств неизвестных,
Вечности крылатый сын,
Рок носяй миров висящих,
Радуйся! – Будь исполин
Меж веков быстропарящих!
Обнови нам ныне ты
Век сивиллин золотый!
~1799 г.
---------------
Руският поет Семьон Бобров (Семён Сергеевич Бобров) е роден през 1763 г. в гр. Ярославл. Завършил е Московския университет (1782-1785 г.), където е активен член на Свободното общество на учените и Обществото на университетските специалисти. Сътрудничи на списания „Покоящийся трудолюбец”, „Зеркало света”, „Беседующий гражданин” и др. След 1787 г. заема различни служби в държавната администрация, а след 1792 г. е на служба в Черноморското адмиралтейско управление и в Комисията по съставяне на закони. През 1807 г. става член на Свободното общество на любителите на словесността, науката и изкуствата. Автор е на книгите с поезия „Таврида, или Мой летний день в Таврическом Херсонесе” (1798 г.), „Рассвет полночи, или Созерцание славы, торжества и мудрости порфироносных, браноносных и мирных гениев России с исследованием дидактических, эротических и других разного рода в стихах и прозе опытов Семена Боброва” (в 4 части, 1804 г.), „Древняя ночь вселенной, или Странствующий слепец” (в 2 тома, 1807 и 1809 г.). Умира в бедност на 22 март/3 април 1810 г. в Санкт Петербург.