„НАДПИСИ, СОЧИНЕННЫЕ В 1770 ГОДУ”
Василий Григорьевич Рубан (1742-1795 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАДПИСИ, СЪЧИНЕНИ ПРЕЗ 1770 Г.
І
Смири, родоски колос, гордия си нрав
и вие, нилски пирамиди с древна сплав,
сред чудеса незнайни да се врете спрете,
на смъртни люде вий сте дело на ръцете.
Неръкотворен блик е руският ни пик,
че Божи глас за нас Екатерина взела,
отишла в Петровия град през бурна Нева
и паднала в краката на водач Велик.
ІІ
По-скромно, мемфиски грамади в днешни дни
и обелиски, скрийте пищни старини –
тук планината, плод на вечната природа,
недрата земни сплела над води безброди,
към Петър своя хребет е склонила днес –
светът да види взора на монарха с чест.
ІІІ
Какъв е този камък Гръм, къде е чут:
Той славно с Петър винаги ще е прочут,
за него ще гърмят вовек слова чутовни,
ще бъде чудо той сред чудеса световни.
НАДПИС КЪМ СЪЩИЯ ПАМЕТНИК, СЪЧИНЕН ПРЕЗ 1791 Г.
Един е Петър на света, една-единна
въздига Петровия взор Екатерина.
* Камък Гръм – става дума за постамента под паметника на Петър І Медният конник в Санкт Петербург. Не се знае откъде е докаран монолитът.
Ударения
НАДПИСИ, СЪЧИНЕНИ ПРЕЗ 1770 Г.
І
Смири́, родо́ски ко́лос, го́рдия си нра́в
и ви́е, ни́лски пирами́ди с дре́вна спла́в,
сред чудеса́ незна́йни да се вре́те спре́те,
на смъ́ртни лю́де ви́й сте де́ло на ръце́те.
Неръкотво́рен бли́к е ру́ският ни пи́к,
че Бо́жи гла́с за на́с Екатери́на взе́ла,
оти́шла в Пе́тровия гра́д през бу́рна Не́ва
и па́днала в крака́та на вода́ч Вели́к.
ІІ
По-скро́мно, ме́мфиски грама́ди в дне́шни дни́
и обели́ски, скри́йте пи́штни старини́ –
тук планина́та, пло́д на ве́чната приро́да,
недра́та зе́мни спле́ла над води́ безбро́ди,
към Пе́тър сво́я хре́бет е склони́ла дне́с –
светъ́т да ви́ди взо́ра на мона́рха с че́ст.
ІІІ
Какъ́в е то́зи ка́мък Гръ́м, къде́ е чу́т:
Той сла́вно с Пе́тър ви́наги ште е прочу́т,
за не́го ште гърмя́т вове́к слова́ чуто́вни,
ште бъ́де чу́до то́й сред чудеса́ свето́вни.
НАДПИС КЪМ СЪЩИЯ ПАМЕТНИК, СЪЧИНЕН ПРЕЗ 1791 Г.
Еди́н е Пе́тър на света́, една́-еди́нна
възди́га Пе́тровия взо́р Екатери́на.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Рубан
НАДПИСИ, СОЧИНЕННЫЕ В 1770 ГОДУ
I
Колосс Родосский, свой смири прегордый вид,
И, Нильских здания высоких пирамид,
Престаньте более считаться чудесами:
Вы смертных бренными соделаны руками.
Нерукотворная здесь росская гора,
Вняв гласу Божию из уст Екатерины,
Прешла во град Петров, чрез Невские пучины
И пала под стопы Великого Петра.
II
Умолкни, слава днесь Мемфисских пирамид,
И, обелиски, свой сокройте пышный вид –
Се целая гора, с богатствами природы,
Из недр земли исшед, прешла глубоки воды,
В подножие Петру склонила свой хребет, –
Да видит зрак сего монарха целый свет.
III
По правде сказано, что сей есть камень Гром:
Он громок славою ввек будет со Петром,
Провозгремят о нем повсюду громы лирны,
И будет он вмещен во чудеса всемирны.
НАДПИСЬ К ТОМУ ЖЕ ПАМЯТНИКУ, СОЧИНЕННАЯ В 1791 ГОДУ
Един на свете Петр, и равно есть едина
Воздвигнувша здесь зрак Петров Екатерина.
---------------
Руският поет, писател, публицист, преводач и издател Василий Григорьевич Рубан е роден на 25 март 1742 г. в Белгород. Учил е в Киевската духовна академия и в Московската славяно-латинска академия към Московския университет. Първия си литературен труд публикува през 1761 г. в сп. „Полезное Увеселение” – превода от латински „Папирия, римского отрока, остроумные вымыслы и молчание”. Работи като преводач от турски в държавни ведомства, като секретар на княз Потьомкин, като директор на училища (от 1778 г.), служител във Военната държавна колегия и др. Популярни сред съвременниците му са т.нар. похвални надписи в стихове. Сътрудничи активно с преводи от френски, немски и латински, както и със свои творби, в списанията „Доброе намерение" (1764 г.), „Парнасский щепетильник” (1770 г.), „Трутень” (1770 г.), „Живописец” (1772 г.); издава своите списания „Ни то ни се” (от 1769 г.), „Трудолюбивый муравей” (1771 г.), „Старина и новизна” (1772-1773 г.). Автор е на книгите „Надпись к камню, назначенному для подножия статуи императора Петра Великого” (1770 г.), „Сочиненные и переведенные надписи победы Россиян над турками и на другие достопамятности” (1771 г.), „Краткие географические, политические и исторические сведения о Малой России” (1773 г.), „Землеописание Малыя России” (1777 г.), „Краткая летопись Малыя России с 1506 по 1770 год, с изъявлением образа тамошнего правления” (1777 г.), „Краткий степенник владетельных великих князей, императоров и императриц всероссийских” (1786 г.) и др. Умира на 24 септември 1795 г. в Санкт Петербург.