„ЗАГЛОХШИЙ ПАРК”
Всеволод Гаврилович Князев (1891-1913 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРИТИХНАЛИЯТ ПАРК
Сонет
В притихналия парк съм... Сън спокоен спят
кристално езеро, цветя, треви...
Забравили за земния суетен свят,
струят мечтите на заспали красоти.
Над езерото стволове навели
дървета стари в огледален свят почти...
Беседки, ложи с графски гербове оплели,
под свод старинен мамят за мечти.
Спи всичко, мъртъв час... И само водопад
спокойствието буни с радостен захват,
по стъпалата пада и води шуми...
Спи всичко, мъртъв час... И само аз и той
вълнуваме се, само в нас кипят сами
безумства дръзки и стремления безброй.
Ударения
ПРИТИХНАЛИЯТ ПАРК
В прити́хналия па́рк съм... Съ́н споко́ен спя́т
криста́лно езеро́, цветя́, треви́...
Забра́вили за зе́мния суе́тен свя́т,
струя́т мечти́те на заспа́ли красоти́.
Над е́зерото ство́лове наве́ли
дърве́та ста́ри в огледа́лен свя́т почти́...
Бесе́дки, ло́жи с гра́фски ге́рбове опле́ли,
под сво́д стари́нен ма́мят за мечти́.
Спи вси́чко, мъ́ртъв ча́с... И са́мо водопа́д
споко́йствието бу́ни с ра́достен захва́т,
по стъпала́та па́да и води́ шуми́...
Спи вси́чко, мъ́ртъв ча́с... И са́мо а́з и то́й
вълну́ваме се, са́мо в на́с кипя́т сами́
безу́мства дръ́зки и стремле́ния безбро́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Всеволод Князев
ЗАГЛОХШИЙ ПАРК
Сонет
Вхожу в заглохший парк... Все спит спокойным сном.
Спит тихий пруд, спят зелень и цветы...
Все, все забыло здесь о суетном земном,
Все полно мирных грез заснувшей красоты.
Склонившись в пруд громадными стволами,
Деревья дряхлые как в зеркало глядят...
Беседки с графскими старинными гербами
Так помечтать под тихий свод манят.
Все спит, все умерло... Один лишь водопад,
Как будто нарушать спокойствие он рад,
С уступов падая, задумчиво шумит...
Все спит, все умерло... Лишь он один да я
Волнуемся, лишь в нас двоих сквозь сон кипит
Безумство дерзкое стремлений бытия.
1907 г.
---------------
Руският поет Всеволод Гаврилович Князев е роден на 25 януари 1891 г. в Петербург. Завършил е Тверското кавалерийско училище, след което е работил като цивилен в 16-и хусарски иркутски полк. През живота си е публикувал само две стихотворения, отпечатани през 1910 г. в сп. „Новом журнале для всех” и сп. „Новая жизнь”. През 1912 г. се запознава с актрисата Олга Глебова-Судейкина и след любовни препирни на 29 март/13 април 1913 г. прави опит за самоубийство. Умира в болница в Рига на 5/18 април 1913 г. Образът на влюбения творец е бил за съвременниците му легендарен символ на предреволюционния бохемски живот в Русия. След смъртта на поета през 1914 г. баща му събира негови стихове и издава стихосбирката „Стихи. Посмертное издание”.