„У ДВЕРИ”
Виктор Иванович Стражев (1879-1950 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДО ВРАТАТА
Аз чакам, чакам. С тръпка дебна
за стъпките към моя праг.
От Божи порти гост последен
очаквам на безлюден бряг.
Все вярвам – ладия окриля,
лети, запенва волен път,
далечините сладко жилят
скованата от мъка гръд.
Небе ще има – с лъч в платната
над шепот вечен на вълни,
вълни, вълни, сред топъл вятър
и в сън заляти висини.
Ударения
ДО ВРАТАТА
Аз ча́кам, ча́кам. С тръ́пка де́бна
за стъ́пките към мо́я пра́г.
От Бо́жи по́рти го́ст после́ден
оча́квам на безлю́ден бря́г.
Все вя́рвам – ла́дия окри́ля,
лети́, запе́нва во́лен пъ́т,
далечини́те сла́дко жи́лят
скова́ната от мъ́ка гръ́д.
Небе́ ште и́ма – с лъ́ч в платна́та
над ше́пот ве́чен на вълни́,
вълни́, вълни́, сред то́пъл вя́тър
и в съ́н заля́ти висини́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Стражев
У ДВЕРИ
Все жду и жду. И с тайной дрожью
Шаги у двери стерегу.
Из дали синей гостью Божью.
Я жду на мертвом берегу.
Все верю – вот, ладья причалит
Помчит, запенит вольный путь,
И жалом сладким даль ужалит,
Тоской закованную грудь.
И будет небо – парус полный
Над вечным лепетом волны,
И будут только волны, волны
Да выси облачные сны.
* (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Чекаю все. З таємним дрожем
У двері кроки стережу.
З синьої далі гостю Божу.
На мертвий берег запрошу.
Все вірю – ось, ладдя причалить
Помчить, запінить вільний шлях,
Й солодким жалом простір вжалить
Тугу, заковану в грудях.
Небо – вітрилом буде повним
Над вічним белькотом синІ,
І будуть тільки хвилі зовні
Та небосхилу хмарні сни.
---------------
Руският поет, литературовед и педагог Виктор Иванович Стражев е роден на 28 октомври/9 ноември 1879 г. в с. Усоле, Пермска губерния в Урал. Завършил е историко-филологическия факултет на Московския университет (1902 г.). Действителен член е на Обществото на руската словесност (от 1907 г.). Преподавал е руски език и словесност в московски училища и университети, работил е в Народния комисариат на просветата и в Института за повишаване на квалификацията на кадрите. Включва се активно в литературния живот, публикува в списания и вестници като „Перевал”, „Русская мысль”, „Утро России”, „Журнал для всех”, за кратко издава в. „Литературно-художественная неделя”, участва в написването на учебници по литература. Автор е на стихосбирките „Opuscula/Мелкие сочинения” (1904 г.), „О печали светлой” (1907 г.), „Путь голубиный” (1908 г.), „Стихи. 1904-1909” (1919 г.) и др. Умира на 19 октомври 1950 г. в Москва.