Тресе се на моста коравият гръб
от стари и нови протести.
Животът човешки е истински ръб -
ужасно жесток и нечестен.
Но долу, сред купища кал и боклук -
шишенца, кутийки и щипки,
на всички псувни и обиди напук,
цапуркат три мънички рибки.
И как си играят сред толкова смрад -
невинни, щастливи и млади.
Човеци, човеци!... Защо ви е яд
на малката рибешка радост?
И хвърляте още: ту някой парцал,
ту стари оглозгани кости...
А целият шантав живот се е сврял
в три рибки. Отдолу, под моста...