„ПЕСНЯ ЦЫГАНКИ”
Яков Петрович Полонский (1819-1898 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕСЕНТА НА ЦИГАНКАТА
В здрача свети моят огън,
гаснат в полета искри...
В нощния покой за сбогом
тук на моста ти поспри!
С утро ново нощ ще мине,
мили, в степната мъгла
с циганките ще замина
след чергарската кола.
На врата ми шалче бяло
в труден възел ти стегни:
като крайчета на шала
срещахме се в тези дни.
Някой знае ли съдбата?
Утре кой, соколе мой,
ще развърже сред душата
възела затегнат твой?
Спомняй си за мен, когато,
в друга влюбен или не,
тя ще пее, ще се мята
върху твойте колене!
В здрача свети моят огън,
гаснат в полета искри...
В нощния покой за сбогом
тук на моста ти поспри!
Ударения
ПЕСЕНТА НА ЦИГАНКАТА
В здра́ча све́ти мо́ят о́гън,
га́снат в по́лета искри́...
В но́штния поко́й за сбо́гом
ту́к на мо́ста ти́ поспри́!
С у́тро но́во но́шт ште ми́не,
ми́ли, в сте́пната мъгла́
с ци́ганките ште зами́на
след черга́рската кола́.
На врата́ ми ша́лче бя́ло
в тру́ден въ́зел ти́ стегни́:
като кра́йчета на ша́ла
сре́штахме се в те́зи дни́.
Ня́кой зна́е ли съдба́та?
У́тре ко́й, соко́ле мо́й,
ште развъ́рже сред душа́та
въ́зела зате́гнат тво́й?
Спо́мняй си за ме́н, кога́то,
в дру́га влю́бен или не́,
тя́ ште пе́е, ште се мя́та
върху тво́йте колене́!
В здра́ча све́ти мо́ят о́гън,
га́снат в по́лета искри́...
В но́штния поко́й за сбо́гом
ту́к на мо́ста ти́ поспри́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Яков Полонский
ПЕСНЯ ЦЫГАНКИ
Мой костер в тумане светит;
Искры гаснут на лету...
Ночью нас никто не встретит;
Мы простимся на мосту.
Ночь пройдет – и спозаранок
В степь далеко, милый мой,
Я уйду с толпой цыганок
За кибиткой кочевой.
На прощанье шаль с каймою
Ты на мне узлом стяни:
Как концы ее, с тобою
Мы сходились в эти дни.
Кто-то мне судьбу предскажет?
Кто-то завтра, сокол мой,
На груди моей развяжет
Узел, стянутый тобой?
Вспоминай, коли другая,
Друга милого любя,
Будет песни петь, играя
На коленях у тебя!
Мой костер в тумане светит;
Искры гаснут на лету...
Ночью нас никто не встретит;
Мы простимся на мосту.
1853 г.
---------------
Руският поет и писател Яков Полонски (Яков Петрович Полонский) е роден на 6/18 декември 1819 г. в гр. Рязан. Завършил е юридическия факултет на Московския университет (1844 г.). Първото си стихотворение публикува в сп. „Отечественные записки” през 1840 г., тогава участва и в студентския алманах „Подземные ключи”. Работил е като чиновник в Тифлис (1846-1851 г.), бил е редактор на сп. „Русское слово” (1859-1860 г.), бил е отговорен служител в Комитета по чуждестранна цензура и в Главното управление по печата (1860-1896 г.). Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките от 1886 г. Литературното му наследство е много голямо, автор е на стихосбирките „Гаммы” (1844 г.), „Стихотворения” (1845 г.), „Сазандар” (1849 г.), „Кузнечик-музыкант” (1859 г.), „Вечерний звон” (1890 г.) и др., на книги с романи, повести и разкази като „Рассказы” (1859 г.), „Признания Сергея Чалыгина” (1867 г.), „Женитьба Атуева” (1869 г.), „Дешёвый город” (1879 г.) и др. Много от лиричните му стихове се превръщат в текстове на народни песни („Песня цыганки”, „Затворница” и др.). Умира на 18/30 октомври 1898 г. в Санкт Петербург.