„ЖИЗНЬ”
Валерий Васильевич Хатюшин (р. 1948 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖИВОТ
Във времена немили
животът ме прокуди,
за смърт са ме родили,
тъй както много други.
Не бях щастлив, но ето,
закриля ме съдбата.
Що търсех под небето?
Що славех сред тъгата?
Любов голяма търсех,
мечти всеруски пиех,
с горчиви крачки бързах
и мислех за Русия.
Тъй в стих, в дела и в бездни
годините се борят,
в кобилиците звездни
души ще се затворят.
Житейските си сили
без шум в ковчега сбирам.
За смърт са ме родили,
за вечна бран умирам.
Ударения
ЖИВОТ
Във времена́ неми́ли
живо́тът ме проку́ди,
за смъ́рт са ме роди́ли,
тъй ка́кто мно́го дру́ги.
Не бя́х штастли́в, но е́то,
закри́ля ме съдба́та.
Што тъ́рсех под небе́то?
Што сла́вех сред тъга́та?
Любо́в голя́ма тъ́рсех,
мечти́ всеру́ски пи́ех,
с горчи́ви кра́чки бъ́рзах
и ми́слех за Руси́я.
Тъй в сти́х, в дела́ и в бе́здни
годи́ните се бо́рят,
в коби́лиците зве́здни
души́ ще се затво́рят.
Жите́йските си си́ли
без шу́м в ковче́га сби́рам.
За смъ́рт са ме роди́ли,
за ве́чна бра́н уми́рам.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Хатюшин
ЖИЗНЬ
Я жил на белом свете
во времена лихие,
родившийся для смерти,
как многие другие.
Пускай счастливым не был,
но был храним судьбою.
Что я искал под небом?
О чём мечтал с тоскою?
Искал любви высокой,
мечтал о русской силе
и с горечью глубокой
я думал о России.
В стихи, в дела и в мысли
уйдут земные годы,
на звёздном коромысле
души сомкнутся своды.
С бытийной круговерти
сойду без шумной тризны.
Родившийся для смерти,
умру для вечной жизни.
2012 г.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик, публицист и преводач Валери Хатюшин (Валерий Васильевич Хатюшин) е роден на 13 ноември 1948 г. в гр. Ногинск, Московска област. Завършил е Литературния институт „Максим Горки”. Член е на Съюза на писателите на СССР и на Съюза на писателите на Русия. Главен редактор е на сп. „Молодая гвардия”. Автор е на над 30 книги, сред които „Быть человеком на Земле” (1982 г.), „Деревья собираются в дорогу” (1987 г.), „Вечерний свет” (1989 г.), „Год Полыни” (1990 г.), „Кровная связь” (1990 г.), „Посмотрим истине в глаза, или Что спасет Россию” (1990 г.), „Русская кровь” (1995 г.), „Урок на века” (1992 г.), „Проблеск во тьме” (1992 г.), „Горькие плоды” (1992 г.), „Пароль президентской власти” (1994 г.), „Перед выбором жизни и смерти” (1995 г.), „Под колесом истории” (1996 г.), „Русским нужен вождь” (1997 г.), „Пришла пора” (1997 г.), „Когда у власти враги” (1998 г.), „Избранные стихотворения” (1998 г.), „Зеркало еврейской демократии” (1999 г.), „Черные годы. История нашей борьбы” (2000 г.), „Разлука” (2000 г.), „Поле битвы” (2001 г.), „Критика” (2002 г.), „Зеленые розы” (2003 г.), „Прицел” (2003 г.), „Собрание стихотворений” (2003 г.), „И третий Ангел вострубил” (2004 г.), „Во имя Истины” (2005 г.), „Если поймем – спасемся” (2005 г.), „Время бесов” (2005 г.), „Русская кровь. Гражданская лирика за 20 лет” (2007 г.), „Иною дорогой” (2008 г.), „Не изменяй себе” (2008 г.) и др. Носител е на много национални и международни литературни награди. Живее в Москва.